20 януари 2010 г.

PRICEless

Изобилието от информация вече ни е направило до толкова лениви и апатични, че обикновено се стараем или да се спасим на своя собствен lifestyle остров, или да не се побъркаме тотално от динамиката на информационния поток. Ето така става, когато си отваряме пощата всеки ден редом с новина от типа, че учените са открили две нови планети и малко не ни достига да кликнем. Както казват в един американски филм: "People in this country aren't interested in details. They only trust headlines."
Ако поредната новина за “най-големият български сайт за изкуство” не беше анонсирана няколко пъти с апломб, едва ли щеше да пробие интернет трафика. Аплауз обаче не последва по няколко причини.Би било подло да се отнесем с отрицание към едно ново начинание, което е като замисъл, ако не благородно, то поне полезно. Всеки има право на малко кредит, дори когато се случи да сгреши. За това този текст излиза, когато мълвата за новия сайт е обиколила артсредите и е на път да се върне при създателите си малко засрамена.


 Името на сайта подвеждащо напомня за друг сайт създаден от милионер в Лион ( artprice.com ), който събира и предоставя информация за пазара на изкуството и цените на произведения по целия свят. Истината буди двойно разочарование, защото сайтът няма нищо общо с оригиналния и в този смисъл името на българския е липса на въображение, равносилна само на маратонките Adibas.
В сайта са поместени текстове за класически и съвременни български художници, институции и справки за търгове и цени.
За художниците от периода на Възраждането до към 80-те години, към които явно авторите на сайта имат афинитет, са се намерили по -благосклонни писачи, макар и там да четем за обикалящи по трамваите художници или за “мъжа от петолевката”. :-))
Информацията, публикувана за съвременни автори, обаче на места е принизена до такава степен, че напомня стратегията на една марка абсент, която се брандира с етикет-репродукция на Ван Гог, от части за престиж, но и много разчита на популярното схващане; „това е онзи лудият гений, дето пие абсент и си реже ухото.”
В сайта четем информация за художника Недко Солаков. От внушителната му кариера и международни участия, текста съобщава основно за едно от произведенията му, което всъщност е просто повод да се разтяга псевдо пикантна история от миналото на автора. Ако сайтът е специализиран в информация на българското изкуство и несъществуващия български арт пазар, а не филиал на вестник „Шок”, защо тогава не помества информация за дейността на автора и като творец?
За Иван Мудов четем, че мястото на художника в артистичния свят било откупено от родителите му. Много интересно как тогава е откупил международния си успех? Дали не е направил сделка с лукавия?
Има и едно понятие - „коректност”, което предполага все пак малко повече старание в проверката на имена, дати, наименования на работи, биографии на художници, граматически грешки и т.н.
Освен това, щом българският artprice претендира да бъде екстремно либерален към своето съдържание, то ще трябва да се примири с това да бъде и екстремно посредствен, та чак смешен.

В. М.

6 коментара:

  1. Сайтът е смешен наистина.Но не по-малко смешни са агументите на В.М. ,както и наивната и вяра,че съществува алтернатива.Поп винетките в текста целят да застроят същата тази помия от българското най-първи-признание... нещо като cool "Шок" за провинциалната българска "арт" публика.
    Ако В.М. си беше направила усилието да провери какво пише в "оригинала" www.Artprice.com за цените на призведенията на цитираните от нея "международни" художници.(А там нямат данни за такива ).Може би щеше да ни спести тази статия. Не е лесно знаем ,но малко усилия в посока проверка на факти.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  6. Еее, жалко за изтритите коментари - скандалът винаги е приятен сеир...

    ОтговорИзтриване

Уважаеми читатели и гости на AAD foundation, модераторите на блога имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат:

- спам или непоискани търговски съобщения
- нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа
- призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие
- обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности
- порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права
-нямат отношение по темата на материала