8 януари 2010 г.

Българският Лувър?

Проектът за т.н. "Български Лувър", обявен преди дни от министъра на културата Вежди Рашидов, не предизвика особена реакция в заинтересуваните среди, вероятно поради голямата си неяснота.
Подобно на много други идеи и тази беше обявена най-напред пред медиите, което отново повдига въпроса за прозрачността и наложилата се практиката важни решения да се налагат отгоре, без консултации с професионалисти от културните и музейните среди. Въпреки мнениeто на повечето колеги, че това е нереален проект, бихме искали да обърнем внимание на проблемите, които той повдига на този етап.

Част от въпросите, които засяга проектът са: Какво ще стане с настоящата функция и колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство? Каква е съдбата  на Националната художествена галерия и нейната колекция? Кои са другите институции и колекции, които ще влеят експонати в "Българския Лувър"? Какво ще се случи например с Етнографския музей или с плановете Музеят на София да бъде настанен в Софийската минерална баня? На какъв принцип ще се прави селекцията на работите в новата институция? Как ще привличат публика музеите без най-важните си експонати? Каква история ще разказват тези  ценности, откъснати от средата си?

Сред тези въпроси се промъква и съмнението дали вместо да подпомогне развитието на музейната култура, този проект не рискува всъщност да ликвидира съществуващи институции без да осигури смислена алтернатива.

От разпространената информация досега произлиза намерение за основно преструктуриране на някои музеи в София, но по никакъв начин не се изяснява статута им след предвиденото обединение.

Според МК една от основните задачи на новият мега музей е да представя най-доброто от българското изкуство, история и култура в центъра на града, преди всичко за улеснение на туристите. Очевидно целта е да се изгради определен репрезентативен образ не толкова за българската публика, колкото за чуждото око.

Музеят по своята същност интерпретира историята чрез подбора и представянето на произведенията в него. В логиката на съвременната музейната концепция е артефактите да бъдат показани в контекста на тяхната хронологична и културна последователност. Иначе всички тракийски съкровища биха се превърнали в популярни зрелища, откъснати от цялостното културно и материално наследство на епохата. Затова дългата музейна еволюция е довела да разделяне на сбирките, за да може всяко едно произведение да е в контекста на времето и мястото, към което принадлежи. Точно такъв е и случаят и с въпросния "Лувър".

Изваждането на тези експонати от музеите, на които да този момент са принадлежали и поставянето им в една селекция от типа "the best of", поставя много проблеми. Както е известно една музейна колекция и подборът на експонатите в нея отразяват разбирането за история. В информацията за "Българския Лувър", разпространена по медиите, липсва ясна концепция за експозицията на този мега музей и за призмата към историята на българското изкуство, която той иска да предложи. Какво ще бъде посланието към публиката, и то не към групата "улеснени" туристи, а тази най-ценна публика от млади българи, за които музеят е важна образователна институция?

Може би е хубаво да имаме музей, който да обединява цялата ни културна история на едно място, но подбор по критерии "национална гордост" не може да бъде професионално убедителен. Пренебрегването на сериозна научна обосновка, както и на широк културен и обществен дебат при един такъв проект носи реалната опасност от една нова "тоталитарна" версия на представяне на историческо величие.

"Българският Лувър" е тема, която подлежи на широка дискусия не само, защото касае важни и дълго подценявани обществени институции каквито са музеите, но и защото още в най-ранния си етап предвижда немалки разходи от държавния бюджет.

Министър Рашидов е изразил своята увереност, че новият музей ще е в състояние да се самофинансира, но отново не е изяснил принципите, по които ще се разпределя например неговия годишен бюджет. Въпреки активната комерсиална дейност на парижкия Лувър, който е най-посещаваният музей в света, и има цена за вход от 10 евро, както и магазини, ресторанти, кафенета, невероятно разнообразие от книги и сувенири, той е основно финансиран от френското Министерство на Културата. По справка от Интернет през 2008 френското правителство осигурява 180 милиона долара от годишния бюджет на музея, от общо 350 милиона долара. Останалото се набавя от частно участие и от входните билети. Ето тук изниква въпросът за това как може да се осигури и поощри частното участие във финансирането на музейните институции в България? Как се регламентират постъпленията от входни такси и гостуващи събития, които се инициират доста често в тези институции? Тези въпроси съдържат далеч по-смислена проблематика от настоящата грандиозна "медийна радост", съчинена от министерството.

Вероятно министър Рашидов не си дава сметка, че с начинанието си несъзнателно връща историческото развитие на музейните институции в страната ни с близо 120 години назад, във времето, когато с устав на цар Фердинанд в България е учреден Народния музей. С течение на десетилетия сбирката на този музей, включваща всичко ценно, наследено от историята и огромен брой дарения, се описва, профилира и разпределя в специализирани фондове, за да се стигне до днешния ден, в който вместо да ни поведат към адекватни на нашето съвремие решения, политическите амбиции с революционна увереност се опитват да реставрират отдавна изживени стадии на развитието ни.

Списъкът с въпроси и съмнения свързани с проекта за "Български Лувър" е безкраен. И тези въпроси са много сходни със зададените през миналата година по повод един друг проект –  този за САМСИ. Той беше представен пред медиите по същия начин, по който се презентира сега инициативата на новия министър – като неясен проект за архитектурна реконструкция и ремонт на вече съществуващ сграден фонд, без никаква концепция за управление на институцията, която трябва да произлезе от този ремонт и от усвояването на тези средства, или за нейната колекция. Проектът САМСИ е автоматично завещан на НХГ след уволнението на нейния директор Борис Данаилов. За този проект има намерени средства, но съдбата му вече е напълно неясна. Както впрочем и мястото на съвременното изкуство в новата инициатива на министерството. Дано не се налага да обясняваме наново какво е съвременно изкуство…

Засега "Българският Лувър" изглежда да поставя само проблеми, а не решения, но за сметка на това има гласуван бюджет.

Наложително е да се осигури достъп до пълния текст на този проект и възможност да се инициира професионална и обществена дискусия.

Крайно време е начинанията на министерство на културата да започнат да отговарят на реалните обществени интереси и да припознаят съществуването на културна и професионална общност в България, с която министерството би трябвало да съдейства.

2 коментара:

  1. Крайно време е начинанията на министерство на културата да започнат да отговарят на реалните обществени интереси и да припознаят съществуването на културна и професионална общност в България, с която министерството би трябвало да съдейства.

    ОтговорИзтриване
  2. Това същата тунеядска "общност" ли е, която надувайки компетентни бузки превърна царския дворец в клоака на партизански художествени боклуци, а градинката около него в апотеоз на просташко-селския каманак? Идеята да се обединят софийските музеи в една, при това прекрасна, сграда е отлична. Надяваме се с това да се възстанови и царският дворец в оригиналния си вид като туристическа атракция, както това е във всички цивилизовани европейски страни. Не само това, в католическата църква Св. Августин в Кобург чака непогребан ковчегът на цар Фердинанд, понеже последното му желание е да бъде погребан в България. Защо подобно желание на човека, обявил независимостта на нашата страна да не бъде изпълнено и с това да се увеличи музейният интерес към Третото българско царство? Може би поради активния саботаж на т.нар. "специалисти" по културата внедрени в снагата на нашия народ от "незабравимата" Людмила? Реалните обществени интереси в България повеляват малко повече уважение към българската история и елиминирането на подобна пиявична комунистическа "културна и професионална" общност от сънната артерия на нашата държава, откъдето в момента те смучат "живот народен", представяйки нашите изкуство и култура като низ от комунистически "шедьоври". Не е зле да започне и прочистването на София от подобни "шедьоври", започвайки от комунистическия людмилин петохуйник пред НДК и завършвайки с идиотските склуптори около двореца, за отвратителното качество на които Рашидов би трябвало да е напълно наяасно.

    ОтговорИзтриване

Уважаеми читатели и гости на AAD foundation, модераторите на блога имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат:

- спам или непоискани търговски съобщения
- нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа
- призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие
- обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности
- порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права
-нямат отношение по темата на материала