6 юли 2010 г.

Персона


Персона
            9 юли5 август 2010           
откриване 8 юли, четвъртък, 18.30 ч.

Художници:

Боряна Росса и “Ултрафутуро”, Валентина Петрова, Георги Богданов & Борис Мисирков, Иван Мудов, Камен Стоянов,
 Лубри, Правдолюб Иванов

Куратор: Вяра Млечевска
Проектът Персона изследва индивидуалността в нейното видимо проявление - като външност, цялостно поведение и опити за идентификация, които разкриват или прикриват същността на отделната личност.
В различните епохи визуалното възприятие се формира под влиянието на определени културни натрупвания и особености на времето. Днес миметичните по природа медии като фотографията и видеото подтикват зрителя да се върне към концепцията за видимото в духа на Платоновата традция и да се опита да улови проявите на същинското във фрагментарното и непълно отражение на образа. От друга страна, обществото ни е подвластно на комерсиални визуални модели и общуването често става заложник на очевидностите и на колективните идентичности.
Събраните в изложбата произведения се концентрират върху образи, които се разминават с предвидимото. Авторите представят индивидуалности, които подкопават стереотипните обществени модели в полза на по-свободното сбъдване на личността.
Проектът се осъществява с любезното съдействие на Национален фонд  “Култура”, Фондация "Арт Офис", Гьоте институт - София, Сдружениеера Алтера",  Институт за съвременно изкуство - София и Фондация "Изкуство - дела и документи".

Галерия ИСИ, бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф),
вторник-събота: 15.00-19.00 и по уговорка
за контакти: info@ica-sofia.org, iaraica@spnet.net, т. +35928466261, +359889499465

4 май 2010 г.

Затварят Философията в Мидълсекс

Знам че за много от вас това не говори нищо, но философското училище към университета в Мидълсекс е наистина едно от най-сериозните и уважавани места за философия във Великобритания. То е също така достъпно не само за привилигированите. Много от студентите му, както и аз, са хора с ниски и средни доходи, които благодарение на Мидълсекс успяха да вмъкнат време и място за сериозно философско мислене между ангажиментите си с работа и семейство. В случая не става въпрос само за обучение, но и за принципа, за мястото което позволява днес когато образованието трябва да е ефективно и продуктивно, на хора от всякакъв произход да се събират и да "правят" сериозна философия. Колегите окупираха университета в знак на протест в продължение на 12 дни, докато университетската управа не реши да ги изкара оттам с полиция. 


Събитията в Лондон може би не са съвсем без интерес за българския контекст, с надвисналото затваряне на БАН, проблемите в Софийския университет, и настоящото отношение към културата и изкуството изобщо. 


Ето и последната информация:


The occupation is over, the campaign continues
Posted on 15 May 2010 by phallward

At 8pm on Friday 14 May 2010, Middlesex University management served a High Court injunction to end a twelve-day student occupation of the Mansion building at Trent Park. The occupation began on Tuesday 4 May, when Philosophy students gathered to protest the management’s abrupt decision to close their unique and successful programmes. The occupation quickly succeeded in focusing remarkable levels of national and international attention on the scandalous situation at Middlesex.

The injunction came into effect at 8am on Saturday 15 May. The students finally decided to end their occupation on Saturday afternoon so as to join a rally, outside the Mansion, in support of the campaign to save philosophy at Middlesex. During the rally, Tariq Ali and members of the campaign spoke out forcefully against the management’s decision to close the programmes, the way this decision was taken, and the way its consequences and implications have been handled.

Today the University management had a clear choice. They could have continued a process of negotiation with the students that management initiated, belatedly and reluctantly, after immense international pressure, on Thursday 13 May. They could have discussed concrete steps for the renewal of MA and PhD recruitment. They could have considered, with their enthusiastic students and staff, options for redesigning and relaunching the BA programme in Philosophy.

Or else: they could have made an appeal to the High Court in order to gain the legal power to drive their students out.

True to form, the management has made its decision. Faced with students who were determined to protect their subject and the future of humanities teaching at Middlesex, management decided to treat them like criminals. Rather than talk to them face to face about the renewal of their programmes, management decided to bully them off the campus.

Middlesex management has been bullying its staff and students for many years now. As everyone knows, the power of a bully ends when the people he intimidates band together and confront him. Middlesex philosophy students have taken a first step towards such confrontation: we appeal to other students and staff, at Middlesex and elsewhere, to join us in this struggle.

This occupation is over; the campaign continues.

To protest the management’s decision to expel the students, please send a message to the board of governors and members of the University executive, to the email addresses below; if you are willing for us to post your letter on our website along with other letters of support, please BCC it to savemdxphil@gmail.com.

Please check this website(www.savemdxphil.com) for future events and regular updates.

The Campaign to Save Philosophy at Middlesex
Saturday 15 May 2010
www.savemdxphil.com
savemdxphil@gmail.com

3 май 2010 г.

«Форми на организация I - Какво да прави изкуството?»


Второто международно биенале на съвременното изкуство Антакия (Турция) представя видеопрожекция в Червената Къща.

10 май 2010 от 19 часа в Червената зала.

Представяне от Десислава Димова

«Форми на организация» е серия от събития и изложби съпътстващи Биеналето Антакия 2010. Те са опит да се изложат различни елементи от комплексната връзката между изкуството и обществото и да предложат нюансиран отговор на търсенето на една все по-ангажирана и етична художническа позиция спрямо съвременната социалната и политическа реалност.

В този контекст прожекцията «Какво да прави изкуството?» поставя въпроса за риска социалната ангажираност на изкуството да се превърне в нова идеология. В нея опитът на художниците да променят реалността е в крайна сметка неутрализиран в като средство за «виртуално» разрешаване на социални, етнически и политически конфликти. Прожекцията в София има за цел да постави въпроса дали истинската социална критика практикувана от художника днес не започва именно с критика на самата роля, която изкуството играе в установения социален ред.


Видеопрограмата специално подбрана за прожекцията в Червената Къща ще бъде преставена в два блока:

Първият ще покаже видеа на художниците Брацо Димитриевич, Матиас Фалдбакен, Мишел Найсмит, Иван Мудов, Бастиан Шеверс, Ейприл Дърам, Ферхат Озгур.
Те отразяват разнообразните подходи на художниците в деконструирането на социалните конвенции и ежедневието, в очертаването на границите на ролята на изкуството в обществото и възможното му сливане с живота. Авторите поставят барокови светове сред декора на бетонни блокове, сблъскват историята на изкуството с информацията за стойностите на борсата, привиждат тенис мач между скулптури или фантазират анархичен сценарий за саботирането на капиталистическата система.

Вторят блок е специално представяне на един от най-коментираните документални филми в света на изкуството през последната година– «Епизод 3 – Индустрия на бедността» (Episode III – Enjoy Poverty) (2009) на холандския художник Ренцо Мартенс.
Епизод 3 е плод на две годишното пребиваване на художника в Демократична република Конго – страна белязана от хуманитарна криза. Камерата на Мартенс показва как помощите за развитие и западните медии създават и комерсиализират образа на тази криза. Със смущаваща откровенност Мартенс отхвърля възможността за състрадание и разкрива икономическите и политически интереси зад хуманитарните намеси и медийното отразяване на конфликтите в региона. Опитът на художника да еманципира местните жители, също е част от западния интерес – този на изкуството и неговият утопичен идеал да поправя социалната несправедливост. В Конго този идеал разкрива своята етноцентричност. «Аз съм колкото наблюдател, толкова и участник в експлоатацията на Африка», казва художника. Във филма на Мартенс никой не е невинен, включително и неговите зрители.

Международното биенале за съвременно изкуство Антакия ще се открие през октомври 2010. Негов организатор е Академия Антакия, а куратори са Десислава Димова и Арзу Яинташ.

Съвременна Антакия носи културното наследство на древна Антиохия. Днес там съжителстват множество етнически и религиозни групи – православни и католически християни, мюсюлмани, алеви, евреи, арменци, турци, кюрди, араби.

Биеналето тази година e замислено като серия от малки събития които да преосмислят възможностите да се изгради двупосочна и действаща връзка между (западното разбиране за) съвременното изкуство и специфичния локален културен контекст, който биеналето предполага.

Кураторите ще използват идеята за «структура» като метафора чрез която да изследват начините по които е организиран нашия колективен живот и ролята на изкуството за  създаването на нови форми на социална организация.

Повече информация за програмата на прожекциите на сайта на Червената къща:



21 март 2010 г.

Изложбата Дързост и Красота/The Bold and the Beautiful Exhibition


Иво Бистрички, Рада Букова, Лора Димова, Бора Петкова, Симеон Симеонов, 
Симеон Стоилов
Ivo Bistrichki, Rada Boukova, Lora Dimova, Bora Petkova, Simeon Simeonov, 
Simeon Stoilov


Галерия "Райко Алексиев" - София, 9 - 24 март 2010
Raiko Aleksiev Gallery - Sofia, 9th - 24 th March, 2010


Изложбата е реализирана с подкрепата на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Фондация „Изкуство – Дела и Документи”, Атиа Принт, PhotoSynthesis и Bols Natural Yoghurt Liqueur и с медийната подкрепа на списание Едно.

The exhibition has benefited from the support of St. Cyril and St. Methodius International Foundation, Union of Bulgarian Artists, Art Affairs & Documents Foundation, Atia Print, PhotoSynthesis and Bols Natural Yoghurt Liqueur. Media partnership comes from One Magazine.

Снимки: Симеон Стоилов/Photos: Simeon Stoilov

 Наблюдавах тези художници през последните години и разбрах, че подхождат към изкуството по идентичен начин. Формата винаги предшества смисъла. Те вярват в традицията, в която са се развили. И в красотата. Но са разобличили нейната променлива природа и способностите й да провокира до крайност. Приели са всички технологични възможности, които им предлага съвремието, и са излезли в света вън от ателието. Красотата в тяхното изкуство е вече друга категория, произлязла от „тук” и „сега”, а не от вехтия и консервативен идеал. Тя е деформирана, несъвършена, преходна или подвеждащо неръкотворна, дори грозна. В нея обаче е съхранено и умението им да рисуват, живописват и скулптират.

Когато ги събрах за този проект, наблюденията ми се потвърдиха. Те наистина мислят еднакво върху различни проблеми. Формата и материалът са повод, който ги тласка към експерименти със съдържанието на техните произведения. Там някъде се появява и дилемата дали и колко да се ангажират с актуални проблеми или да философстват само на естетическо ниво. Но така или иначе те ползват едновременно опита на минало и настояще с еднакво любопитство и респект.
Затова темата на тази изложба е красотата като синоним на всички традициионни ценности в изкуството и дързосттта да ги оспориш или промениш.

                        Куратор: Светлана Куюмджиева




I've been following the work of these artists for some years now, and what has caught my attention is how identical they are in their ways towards art. For them, form always precedes meaning. They have firm belief in the tradition they were brought up in. In beauty, too. Nevertheless, they have made the extra effort and have debunked beauty's fickle nature and exposed as inadequate its capacity to provoke. They have taken up all the technology that the modern day has to offer, and armed with it have ventured into the open, out of the studio. This undertaking has resulted in a state in which, in their art, beauty is now a new category; it is the product of the here and now, one that has given the cold shoulder to the musty and conservative ideal. It can be disfigured, imperfect, transitory or misleadingly not man-made. It can be even ugly. And yet it holds their skills to draw, paint and carve the stone.

These observations of mine were confirmed when I brought these six artists together for this project. Indeed, they think in the same way over different problems. In their work, form and material are the starting points from which they embark on experimenting with content. It is also where the dilemma appears, if and to what extent they should commit to topical matters or engage in philosophical musings. But whatever it is, they have continued to draw upon the experiences of the past and the present with equal measures of curiosity and respect.

This, ultimately, is the reason why the current exhibition is dedicated to beauty as a synonym for all the traditional values in art and the boldness to challenge them or refashion them.

                 curator: Svetlana Kuyumdzhieva
                 Translated by Vassil Yovchev


Иво Бистрички Перфорация на пейзажа, диптих, 2010, принт в/у офсетова плака, 150/225
Ivo Bistrichki, Landscape perforation, dyptih, 2010, print on offset plate,150/225


 Иво Бистрички, Перфорация на пейзажа, 2010, видео върху хартия, 9 мин.
 Ivo Bistrichki, Landscape perforation, 2010, video on paper, 9 min.

За Иво Бистрички (р. 1971) повърхността на картината е най-богато на възможности поле за опити и пластическа изява. Но след като изпробва потенциала на живописните фактури, той потърси ново по-силно преживяване. Започна да пробива и руши, да “рови” настървено в картината. Напълно превъзмогна нейния авторитет. Така стигна до момента, в който може да “наеклетризира” един романтичен пейзаж и да превърти няколко пъти напред и назад хронологията в историята на изкуството. Само в едно изображение и в нараняванията по него. Вероятно Иво е прикрит съвременен импресионист, трогнат от божествената красота на природния пейзаж. Но тук той е избрал да коментира една различна, култивирана и урбанистична версия на този пейзаж. И в нея е разпознал консервирания образ на нещо безвъзвратно изчезващо.

For Ivo Bistrichki (b. 1971) a painting’s surface is the testing ground that offers the richest suite of opportunities for experimenting and working in the realm of plasticity. But having tried the potential of the texture, he settled on exploring a new, stronger experience: he started drilling and destroying, “delving” passionately into the painting and getting rid of its authority. Thus he reached the moment when he could “electrify” a romantic landscape and engage in a game of fast-forward-and-rewind through the history of art. Into a particular image and into the wounds in it. Presumably, Ivo is a closet contemporary Impressionist who is moved by landscape’s divine beauty.
But now he has chosen to comment on a different, cultivated and urban, version of this landscape. In it, he has identified the canned image of something, which is irretrievably disappearing.


  
 Рада Букова, Посредствено, 2010, найлонова торба, спрей, вариращи размери
Rada Boukova, Mediocre, 2010, plastic bag, spray paint, variable dimensions 

 Рада Букова, Intuitio, 2009, електрически кабел, пирони, 30/30 см
Rada Boukova, Intuitio, 2009, electric cable, nails, 30/30 cm

 Рада Букова, Бикини, 2009, картон, скоч, 95х95 см
Rada Boukova, Bikini, 2009, cardboard, adhesive tape, 95x95 cm

 
 Рада Букова, Скулптурата не е просто нещо (Завръщане), 2009/2010, слушалки, iPod, mpeg 4, стерео звук, 36 мин.
Rada Boukova, Sculpture is not just a thing (Redux), 2009/2010, headphones, iPod, mpeg 4, stereo sound, 36 min.



Рада Букова (р. 1973) се бори срещу концептуализма. И съвсем целенасочено пренебрегва неговите изисквания за неръкотворно съвършенство. Рада обича простите неща и някакви чудновати обекти, на които се натъква в ежедневието си. Може да ги описва с часове, докато измъкне всички асоциации от тях и ги трансформира в скулптура. Тя работи интуитивно и изкуството й често се ражда, докато разсъждава за определен предмет и му търси приложение извън нормите.
Рада Букова се съсредоточава най-много върху смисъла. И върху детайлите. Така трите триъгълници от предупредителния знак за радиация могат се превърнат в схематичен и дори наивен на вид бански костюм – бикини. И после заради острова със същото име и зловещите атомни експерименти, проведени на него, смисълът пак да се върне в своята изходна точка.
Само преди няколко месеца в галерия "Райко Алексиев" беше показан невзрачен и напълно незабележим постамент, който “говореше” с гласа на Рада и разказваше за един неочаквано тривиален обект (в изложба на номинираните за наградата на Гауденц Б. Руф за 2009). Постаментът беше философски символ на присъствието и отсъствието. Сега от тази “скулптура” остана само съдържанието - разказът за формата.

Rada Boukova (b. 1973) is a fighter against Conceptual art; with unwavering singleness of purpose, she dismisses its requirements for not-man-made perfection. Rada loves the simple things or some curious objects she comes across in her daily routines. She can spend hours describing them until she has extracted every last association they hold, and then turn the association into sculpture. Hers is a intuitive manner of work, and quite often her art takes shape while she is thinking of some object and is seeking its application outside norms.
Meaning is what Rada is most focused on. Also details. Thus the three triangles that make up the international radiation sign can become a schematic, even naïve sort of beachwear, bikini. Then, harking back to the eponymous island and the sinister nuclear experiments that it hosted, meaning returns to its starting point.
It was just a few months ago when a tiny nondescript pedestal was exhibited in the Raiko Aleksiev Gallery. It “spoke” with Rada’s voice, telling the story of an unexpectedly mundane object (in exhibition of shortlisted for Gaudenz B. Ruf Award 2009). Of course then the pedestal was merely an indication of attendance and absence. Today, what’s left of that “sculpture” is its essence: the story of the form. 

Лора Димова, NeoOrganic Factory, 2010, печат върху PVC, 146X220 см
Lora Dimova, NeoOrganic Factory, 2010, print on PVC, 146X220 cm

"Но днес сме в началото на интегриран процес на насочване на работата на технологиите навътре, към самите нас. Понастоящем технологиите се сливат със съзнанието, паметта, метаболизма, личността, потомството и може би дори душите на хората. Посветили се на проблема специалисти работят по проект за промяна на човечеството до степен, която те наричат "нов тип проектна еволюция", такава, която хората създават за самите себе си."
                                                                                                            Джоел Гароу

“Now, however, we have started a wholesale process of aiming our technologies inward. Now our technologies have started to merge with our minds, our memories, our metabolisms, our personalities, our progeny and perhaps our souls. Serious people have embarked on changing humans so much that they call it a new kind of engineered evolution — one that we direct for ourselves.”
                                                                                                            Joel Garreau

 Лора Димова, NeoOrganic Factory, 2010, печат върху PVC, 220x146 см
Lora Dimova, NeoOrganic Factory, 2010, print on PVC, 220x146 сm

"Човекът от бъдещето може да се надява да живее по-дълго, да притежава повишена интелигентност, по-силна памет, да имат по-голяма физическа сила и умения за общуване и да упражнява по-прецизен контрол над емоциите си. На следващ етап хората могат дори да престанат да бъдат биологични и половоопределени организми и да дадат началото на ново, постчовешко същество. Тази степен в човешкото развитие ще преобрази необратимо както обществените и междуличностните отношения, така и самото общество. Към това може да се прибави и потенциала за усъвършенстване на света извън човека. "
Фондация "Лайфбоут"

Фондация "Лайфбоут" е организация с идеална цел, чиято първостепенна задача е "да помага на човечеството да преодолее рисковете, застрашаващи съществуването му" и да предотвратява възможната злоупотреба с непрестанно нарастващата мощ на технологиите, сред които генните модификации, нанотехнологиите, роботиката и изкуствения интелект, и особено в ситуация, при която свръхинтелигентни машини добият автономия от човека. (Уикипедия)

“Future humans can look forward to longer lives, enhanced intelligence, memory, communication and physical skills, and improved emotional control. Humans may eventually cease to be biological and gendered organisms altogether, giving rise to the posthuman entity. Human enhancement will irrevocably alter social arrangements, interpersonal relationships, and society itself. And there's also the added potential for nonhuman enhancement.”
Lifeboat Foundation

The Lifeboat Foundation is a non-profit organization with an explicit mandate of "helping humanity survive existential risks" and anticipate possible misuse of increasingly powerful technologies, including genetic engineering, nanotechnology, and robotics/AI, especially in the event of a technological singularity. (Wikipedia)



  
Лора Димова, Позитив, 2010, печат върху плат, 150x220 cм
Lora Dimova, Positive, print on textile, 150x220 cm

Лора Димова (р. 1981) се формира като автор във време, в което красотата е доминирана от “прекрасна” даже свръхчовешка визия. Реклама, медии и технологии ваят нейния съвременен модел. Лора обръща знака на това съвършенство и го изпълва с едно не съвсем оптимистично предупреждение за бъдещето.
За нея темата за роботизирането на човешкото съществуване е също толкова вълнуваща, както древните пътища към просветлението чрез превъзмогване на зависимостта ни от физическата болка. Лора владее стерилната прецизност на своето време и неговия естетически код, но постоянно търси достатъчно силни и ангажирани основания да ги използва.

Lora Dimova (b. 1981) is experiencing her development as an artist in an age in which beauty is overwhelmed by a “magnificent”, even superhuman, vision; its contemporary model is being shaped up by advertising, media and technologies. But Lora has elected to turn this perfection upside down, filling it with a not-so-optimistic warning about what lies ahead.
For her, the subject of the increasingly robotic nature of the human existence is as thrilling as are the ancient paths to enlightenment, which emphasise on the mastering of one’s dependence on physical pain. Lora’s handling of the sterile precision of her own time and its aesthetic code is masterly, but to justify her using them she remains in a constant search of the right reasons to commit.





 Бора Петкова, АРХИВ До пълно изпаряване, 2010, стомана, полимерно покритие, инсталация от вариращ брой единици 94/94/3 см всяка, вариращи размери
Bora Petkova, ARCHIVE Up to Full Evaporation, 2010, steel, polymer finish, Installation of varying number of units 94/94/3 cm each, varying dimensions


Бора Петкова, Drop and Drag, 2010, дигитална рамка, видео, рисунка с молив на стена, вариращи размери
Bora Petkova, Drop and Drag, 2010, digital frame, video, pencil drawing on wall, varying dimensions






Преди две години Бора Петкова (р. 1979) показа в галерия “Райко Алексиев” своята инсталация “До пълно изпаряване”. 42 плитки съда, пълни с еднакво количество вода, бяха подредени симетрично по пода на галерията. Водата се изпаряваше в продължение на 10 дена, а Бора чакаше търпеливо следите, които това изпарение ще “нарисува” по дъното на съдовете. Така инсталацията се превърна в цикъл от рисунки – традиционен, поетичен и красив. Търсейки смисъла и целта на своето изкуство, тази авторка често изследва самия творчески процес и го показва “на живо”, за да не пропусне и подмине нещо важно, някакъв кратък, но съдбовен момент от него.
Сега “рисунките” се завръщат в това пространство в една класическа версия - окачени на стената, но се оказва, че този път те са инсталация. Бора въвлича стереотипите в същата омагьосана игра като дорисува едно видео изображение и чертае своите окръжности върху стената на галерията като капка върху водна повърхност. То е като форма на медитация или дори терапия, която те спасява от ограниченията.

Two years ago Bora Petkova (b. 1979) exhibited, at the Raiko Aleksiev Gallery, her “Up to full Evaporation” installation. In it, 42 shallow tins, each filled with an identical amount of water, were lined up symmetrically on the gallery’s floor. For ten days, the water kept evaporating, with Bora waiting patiently for the traces that the process would eventually “draw” on the tins’ bottoms. In this way the installation turned into a series of drawings — traditional, poetic and beautiful. Delving incessantly into the meaning and purpose of her own art, this artist very often explores the creative process itself, displaying it “live” so that nothing of importance, no brief but crucial moment, remains unnoticed or isn’t paid attention to.
Now these “drawings” are back in this space in a classic mode  — hanging on the wall — but it turns out that today they themselves make up an installation. Bora is taking the stereotypes into the same game of magic by painting into a video image and by drawing circles on the gallery’s wall as if they were drops onto a water surface. It’s all like a meditation, even a therapy that rescues one from all restrictions.
  



 Симеон Симеонов, Борците, 2006, полиестерна смола, пигмент, латекс, 107/71/135 см
Simeon Simeonov, The Wrestlers, 2006, polyester resin, pigment, latex, 107/71/135 cm
  


 Симеон Симеонов, Момче вади трънче от крака си, 2007, полиестерна смола, пигмент, 54/62/185 см 
Simeon Simeonov, Boy picking a thorn out of his foot, 2007, polyester resin, pigment, 54/62/185 cm

 Симеон Симеонов, Без название, 2007, гипс, латекс, 240/240/50 см
Simeon Simeonov, Untitled, 2007, gesso, latex, 240/240/50 cm



Класиката е могъщ авторитет за Симеон Симеонов (р. 1962). Само на нея може да се довери, когато търси своята реализация във формата. Щом издържат векове наред смяната на моди и стилове, каноните й са толкова непоклатими, че си струва да бъдат изпробвани и днес. Така скулпторът започва да работи върху профанизирането на собствения си идеал, но не за да го развенчае или отрече. Напротив, той се старае да го въведе в съвремието отново като реликва, която критикува по-скоро равнодушния рационализъм, отколкото здравите основи на красотата. Класическата форма вече е надута, органично розова, сурова, обърната в негатив, с изродично изскочили вдлъбнатини.
Всъщност тя е буквално съживена и преведена от автора на съвременен език спрямо предварителната нагласа за това да бъдем крайно провокативни и безотговорно разрушителни.

For Simeon Simeonov (b. 1962), the classics are a potent authority: when he is seeking realisation in the form, it is his only recourse. But for him, if the canons of the classics have remained immutable for so long, surviving ages of shifts in fashions and styles, it’s worth the effort to test them today as well. This was the idea with which the sculptor started working on the profanation of his own ideal — but neither to debunk nor deny it. On the contrary, he has sought to set up this ideal into the modern day as a relic that bears down on the nonchalant rationalism rather than on beauty’s solid foundations. Now the classical form is materialised as swollen, organically pink, raw and, with warped bumps, turned into a negative.
The artist has literally revived the form, translating it into the modern language vis-à-vis one’s initial inclination to be excessively provocative and recklessly destructive.








 Симеон Стоилов, Take a Bow, 2010, алуминий, 90/360 cм
Simeon Stiolov, Take a Bow, 2010, aluminium, 90/360 cm

 Симеон Стоилов, Убийствена красота, 2010, маслени бои, УВ-печат върху платно, 300/500 cм
Simeon Stoilov, Lethal Beauty, 2010, oil, UV-inkjet print on canvas, 300/500 cm


 Колко унищожителна и зловеща може да бъде красотата? Нещо на пръв поглед чудновато и привлекателно може да се окаже коварен капан за психиката. Симеон Стоилов (р. 1971) се е възползвал от онази красота, която предизвиква възклицания и възторг, също като преминаваща комета – монументално и зрелищно.
Но възхищението се сменя бързо с ужас и дори с отвращение след като рабереш, че художникът е увековечил така старателно една ракова клетка. Красотата, за която без колебание отвяраш сетива, е всъщност едно изродено и опасно несъвършенство. Също като кича, който така подмамващо разяжда вкуса. Но нещата се променят, когато най-верните знаци на същия този кич са достигнали до внушителни размери. Те стават истински красиви.
И след като те е изиграл веднъж какво му остава на автора освен да се поклони и то пак пред красотата. Или да накара теб да се поклониш, за да видиш отражението си в този съчинен идеал.

How annihilating and sinister can beauty be? A thing which, at first, offers nothing more than curiosity and attractiveness can turn out to be an insidious trap for the psyche. In a grand and spectacular way that resembles that of a comet passing through the night sky, Simeon Stoilov (b. 1971) has used the kind of beauty which prompts exclamations and rapture.
But the initial fascination is quickly replaced by shock, and even disgust, once you realise that, having gone to great pains, the artist has immortalised a cancer cell. Beauty, for which one opens his senses unquestioningly, turns out to be a degenerate and dangerous imperfection. Just like kitsch and its enticing way of subverting taste.
Things, however, change when kitsch’s truest symbols have grown to intimidating proportions. It is the moment when they become really beautiful.
And having duped you, what else remains for the artist but to bow, and — yes, again — to beauty. Or to make you bow, so that you can see your reflection in this imagined ideal.