4 май 2010 г.

Затварят Философията в Мидълсекс

Знам че за много от вас това не говори нищо, но философското училище към университета в Мидълсекс е наистина едно от най-сериозните и уважавани места за философия във Великобритания. То е също така достъпно не само за привилигированите. Много от студентите му, както и аз, са хора с ниски и средни доходи, които благодарение на Мидълсекс успяха да вмъкнат време и място за сериозно философско мислене между ангажиментите си с работа и семейство. В случая не става въпрос само за обучение, но и за принципа, за мястото което позволява днес когато образованието трябва да е ефективно и продуктивно, на хора от всякакъв произход да се събират и да "правят" сериозна философия. Колегите окупираха университета в знак на протест в продължение на 12 дни, докато университетската управа не реши да ги изкара оттам с полиция. 


Събитията в Лондон може би не са съвсем без интерес за българския контекст, с надвисналото затваряне на БАН, проблемите в Софийския университет, и настоящото отношение към културата и изкуството изобщо. 


Ето и последната информация:


The occupation is over, the campaign continues
Posted on 15 May 2010 by phallward

At 8pm on Friday 14 May 2010, Middlesex University management served a High Court injunction to end a twelve-day student occupation of the Mansion building at Trent Park. The occupation began on Tuesday 4 May, when Philosophy students gathered to protest the management’s abrupt decision to close their unique and successful programmes. The occupation quickly succeeded in focusing remarkable levels of national and international attention on the scandalous situation at Middlesex.

The injunction came into effect at 8am on Saturday 15 May. The students finally decided to end their occupation on Saturday afternoon so as to join a rally, outside the Mansion, in support of the campaign to save philosophy at Middlesex. During the rally, Tariq Ali and members of the campaign spoke out forcefully against the management’s decision to close the programmes, the way this decision was taken, and the way its consequences and implications have been handled.

Today the University management had a clear choice. They could have continued a process of negotiation with the students that management initiated, belatedly and reluctantly, after immense international pressure, on Thursday 13 May. They could have discussed concrete steps for the renewal of MA and PhD recruitment. They could have considered, with their enthusiastic students and staff, options for redesigning and relaunching the BA programme in Philosophy.

Or else: they could have made an appeal to the High Court in order to gain the legal power to drive their students out.

True to form, the management has made its decision. Faced with students who were determined to protect their subject and the future of humanities teaching at Middlesex, management decided to treat them like criminals. Rather than talk to them face to face about the renewal of their programmes, management decided to bully them off the campus.

Middlesex management has been bullying its staff and students for many years now. As everyone knows, the power of a bully ends when the people he intimidates band together and confront him. Middlesex philosophy students have taken a first step towards such confrontation: we appeal to other students and staff, at Middlesex and elsewhere, to join us in this struggle.

This occupation is over; the campaign continues.

To protest the management’s decision to expel the students, please send a message to the board of governors and members of the University executive, to the email addresses below; if you are willing for us to post your letter on our website along with other letters of support, please BCC it to savemdxphil@gmail.com.

Please check this website(www.savemdxphil.com) for future events and regular updates.

The Campaign to Save Philosophy at Middlesex
Saturday 15 May 2010
www.savemdxphil.com
savemdxphil@gmail.com

3 май 2010 г.

«Форми на организация I - Какво да прави изкуството?»


Второто международно биенале на съвременното изкуство Антакия (Турция) представя видеопрожекция в Червената Къща.

10 май 2010 от 19 часа в Червената зала.

Представяне от Десислава Димова

«Форми на организация» е серия от събития и изложби съпътстващи Биеналето Антакия 2010. Те са опит да се изложат различни елементи от комплексната връзката между изкуството и обществото и да предложат нюансиран отговор на търсенето на една все по-ангажирана и етична художническа позиция спрямо съвременната социалната и политическа реалност.

В този контекст прожекцията «Какво да прави изкуството?» поставя въпроса за риска социалната ангажираност на изкуството да се превърне в нова идеология. В нея опитът на художниците да променят реалността е в крайна сметка неутрализиран в като средство за «виртуално» разрешаване на социални, етнически и политически конфликти. Прожекцията в София има за цел да постави въпроса дали истинската социална критика практикувана от художника днес не започва именно с критика на самата роля, която изкуството играе в установения социален ред.


Видеопрограмата специално подбрана за прожекцията в Червената Къща ще бъде преставена в два блока:

Първият ще покаже видеа на художниците Брацо Димитриевич, Матиас Фалдбакен, Мишел Найсмит, Иван Мудов, Бастиан Шеверс, Ейприл Дърам, Ферхат Озгур.
Те отразяват разнообразните подходи на художниците в деконструирането на социалните конвенции и ежедневието, в очертаването на границите на ролята на изкуството в обществото и възможното му сливане с живота. Авторите поставят барокови светове сред декора на бетонни блокове, сблъскват историята на изкуството с информацията за стойностите на борсата, привиждат тенис мач между скулптури или фантазират анархичен сценарий за саботирането на капиталистическата система.

Вторят блок е специално представяне на един от най-коментираните документални филми в света на изкуството през последната година– «Епизод 3 – Индустрия на бедността» (Episode III – Enjoy Poverty) (2009) на холандския художник Ренцо Мартенс.
Епизод 3 е плод на две годишното пребиваване на художника в Демократична република Конго – страна белязана от хуманитарна криза. Камерата на Мартенс показва как помощите за развитие и западните медии създават и комерсиализират образа на тази криза. Със смущаваща откровенност Мартенс отхвърля възможността за състрадание и разкрива икономическите и политически интереси зад хуманитарните намеси и медийното отразяване на конфликтите в региона. Опитът на художника да еманципира местните жители, също е част от западния интерес – този на изкуството и неговият утопичен идеал да поправя социалната несправедливост. В Конго този идеал разкрива своята етноцентричност. «Аз съм колкото наблюдател, толкова и участник в експлоатацията на Африка», казва художника. Във филма на Мартенс никой не е невинен, включително и неговите зрители.

Международното биенале за съвременно изкуство Антакия ще се открие през октомври 2010. Негов организатор е Академия Антакия, а куратори са Десислава Димова и Арзу Яинташ.

Съвременна Антакия носи културното наследство на древна Антиохия. Днес там съжителстват множество етнически и религиозни групи – православни и католически християни, мюсюлмани, алеви, евреи, арменци, турци, кюрди, араби.

Биеналето тази година e замислено като серия от малки събития които да преосмислят възможностите да се изгради двупосочна и действаща връзка между (западното разбиране за) съвременното изкуство и специфичния локален културен контекст, който биеналето предполага.

Кураторите ще използват идеята за «структура» като метафора чрез която да изследват начините по които е организиран нашия колективен живот и ролята на изкуството за  създаването на нови форми на социална организация.

Повече информация за програмата на прожекциите на сайта на Червената къща: