24 октомври 2009 г.

С повод и без повод

В галерия Райко Алексиев до 24 ноември, може да бъде видяна изложбата Оrbis Pictus. Заглавието буквално значи “Светът в картинки” и е заглавие на книга написана и илюстрирана за деца от чешкия педагог Комениус през 1658. Опознаването на света под формата на игра е в основата на проекта на Петър Никъл и кураторите Иржи и Радана Валдови.
Всеки един от обектите е интерактивен,

23 октомври 2009 г.

Хроника: Туроризъм в Пловдив



Турористическата агенция е отворена платформа за турористически социални практики, развили се от сферите на изкуството и културата. Туроризмът е внезапно проникване, атакуване или окупация на публичното пространство. То е тактическа, критическа дейност, активна продукция срещу стратегическите преобладаващи медии. 


Турористическата агенция e открита за първи път през март 2009 в град Панчево, Войводина, Сърбия, в пространството Електрика. Първата екскурзия, наречена “Активистки действия и интервенции по улиците на Панчево (1988-2008)” беше създадена, за да участва в написването на историята на града от една материалистична перспектива чрез реактивиране на истории за социално маргинализирани политически продукти (еко-активизъм, мирен активизъм, феминистичен активизъм, и т.н.). Тя също имаше за цел да постави въпроса: “От какъв вид активизъм и артивизъм  се нуждаем днес?”.
Вторият локален временен офис е открит в град Пловдив в рамките на изложбата AFTER EGO на 4 септември в Баня Старинна.

Турористическата дестинация в град Пловдив e „място, където не се ходи” гето Столипиново. Столипиново е най-голямото гето в района с 44 000 обитатели. Около 5 хиляди от тях се идентифицират като роми, останали те се идентифицират като хора с турски произход, а най-малък брой като българи. Гетото е формирано след 1989 и падането на комунизма. Част от българите са получили от местните власти жилища в други части на града и са напуснали района. Основният контекст е бедността, тясно свързана с въпросите за културата, обучението, работата, здравето и дискриминацията. Теоретичният контекст на това изследване е базиран на преразглеждане на фразата “Право на град” в контекста на новата неолиберална демокрация, в която държавата създава места извън закона.
Каним ви да участвате в турористическата екскурзия “Право на град? Лишаване от право на  гражданство в Столипиново” и откриване на постоянен адрес на Турористическата агенция в квартал Столипиново на 2 октомври.

Хроника: Скучното биенале




Изображението е детйл от инсталацията "Ерористично кабаре" на група Etcetera от Буенос Айрес.
Ерористичното движение е основано от групата по случай посещение на американския президент Джордж Буш в Аржентина. Ерористичното кабаре е колективна игра, в която грешката - error е приета като нещо позитивно, принцип на реалността и рожденно място на идеологиите от новия век.


What Keeps Mankind Alive?
(Weill/Brecht 1928)
You gentlemen who think you have a mission
To purge us of the seven deadly sins
Should first sort out the basic food position
Then start your preaching, that’s where it begins

You lot who preach restraint and watch your waist as well
Should learn, for once, the way the world is run
However much you twist or whatever lies that you tell
Food is the first thing, morals follow on

So first make sure that those who are now starving
Get proper helpings when we all start carving
What keeps mankind alive?

What keeps mankind alive?
The fact that millions are daily tortured
Stifled, punished, silenced and oppressed
Mankind can keep alive thanks to its brilliance
In keeping its humanity repressed
And for once you must try not to shriek the facts
Mankind is kept alive by bestial acts.


Това е английският превод на песента ‘Denn wovon lebt der Mensch?’ от Опера за три гроша. Бертолд Брехт написва либретото за тази “опера за и от просяците” през 1928 заедно с Елизабет Хоптман и композитора Курт Вейл
Кураторският колектив ККК или Какво, Как, за Кого? (WHW/What, How & for Whom) от Хърватия са избрали това наименование “Какво поддържа човечеството живо?”, за да обобщят концепцията си за 11. Истанбулско биенале тази година. 


ККК е основан през 1999 в Загреб от Ивет Чурлан, Ана Девич, Наташа Илич и Сабина Саболович. Всъщност името им идва от първия проект, който реализират заедно през 2000 година, по повод 150 годишнината на Комунистическия манифест. Връзката между съвременното изкуство и проблемите на пост социалистическата реалност присъства винаги като тема в техните проекти. 
‘What Keeps Mankind Alive?’ - марксистката критика на капиталистическия свят в Брехтовата творба тук е развита от тях до теоретичен повод да забележим и оценим възможностите на изкуството да носи социално равноправие, да критикува и да участва пълноценно в обществения живот. В крайна сметка и днес Брехт е актуален, защото повече от всякога “престъпникът е буржоа и буржоата е престъпник”.
Четирите куратори от Хърватия са подбрали за своята изложба общо 70 известни или наскоро открити художници от 40 различни държави. Проектите, които участват в биеналето са 120 на брой. 


Страшна скука наистина. Налага се да четеш, да се взираш, да мислиш много. Няма силни визуални работи, няма атракация, няма зрелища, няма интерактивни забавления. Всичко е политика и икономика, преосмисляне на новия световен ред, лява критика, която ползва дори най-стереотипни пропагандни модели. Толкова лява, че повечето ни спътници се подразниха страшно и набързо претупаха изложбите.
В каталога и в самата изложба е извадена подробна статистическа справка за броя на страните, които са представени в биеналето - колко от Източна Европа, колко от Западна, колко от Близкия Изток, колко от Средния и т.н., брутния вътрешен продукт на всяка държава, който е най-достоверният показател за стандарта на живот, броя на художниците - колко от тях са мъже и колко жени, бюджета на биеналето и всички източници, от които е набавен, както и процентното му разпределение в цялата организация.

В спора с останалите за това, къде е целият fun в тази работа, установих, че fun-ът е именно в липсата на fun.
Биеналето фиксира настоящия момент със световните кризи и проблеми и едновременно с това  прави доста сериозен ретроспективен разрез с работи от 70-те и 60-те години, в които се открива същата социална и обществена проблематика от настоящето. България я няма в статистиката. Това също е fun.
Изложбите тази година са разпределени в складовите пространства в близост до пристанището, познати като Antrepo No. 3, в Тютюневия склад в квартал Топхане, в гръцкото училище Feriköy в Сисли, което е затворено от 2003 поради липса на ученици и се използва за първи път като изложбена площ. Основната част от биеналето е подредена в Antrepo No. 3, но експозицията в гръцкото училище е много по-балансирана и впечатляваща.
Там е представена и работата на грузинския артист Ладо Дараквелидзе, който следвайки философията на медиите и пътя на едно събитие до новините съпоставя олимпийските игри в Пекин с Руско-Грузинската война. 














Всички прожекции са инсталирани на стари ученически чинове, събитията от войната са рисувани с тебешир на черни дъски в една от класните стаи, а самите чинове са преработени в големи люлки. В този вид работата е супер въздействаща.












В истанбулското биенале е включена и част от инсталацията на Хюсеин Алптекин “Не се оплаквай” (Don’t Complain), с която художникът представи Турция на 52. Венецианско биенале през 2007. 









Саня Ивекович участва в 11. Истанбулско биенале с 4 проекта. Единият от тях “Слънчеви очила” (Sunglasses) започва от убежищата за жени, пострадали от насилие, в Истанбул. Саня Ивекович предразполага жените от тези убежища да разкажат своите лични истории. След това, за да акцентира най-брутално върху проблема с насилието, тя комбинира историите, които е събрала, с реклами на маркови слънчеви очила.





Из всички локации на биеналето са разрилени намачканите червени листове от работата на Саня Ивекович Turkish report 09. Текстът отпечатан  на листовете е от доклада, изготвен от турски NGO за състоянието на жените в Турция в момента, за неравенството между половете, за убийствата на честа. Можеш да се осведомиш за всичко това от "боклука" по земята. 




Образът на Ленин също ни стряскаше почти навсякъде, докато не разбрахме, че авторът на колажите с Ленин Вячеслав Акунов е философ, писател и художник от Ташкент от в периода от 1974 до 1987 работи интензивно с типичната пропагандна иконография, като прави серия от колажи и поставя например Ленин и членовете на политбюро върху палки за мухи. Неговите намеси са почти незабележими като въпросителна в края на самия лозунг или нещо подобно.






По-комуникативна за нашите представи е инсталацията му от кибритени кутиики, в които Акунов е монтирал репродукции на свои работи през годините като мини ретроспекция.  В каталога на биеналето този подход е свързан с отношението към миналото отвъд ревизионизма и носталгията.







Групата Что делать?, които взеха наградата на Октобарския салон в Белград през миналата година за изключителното си присъствие като художници с гражданска позиция, участват отново с темата за перестройката и с нова работа made in Serbia.









И Нам Джун Пайк е тук с работата си "Живот" - негови намеси по кориците на списание LIFE.






В "Никой не иска да види" Младен Стилинович е визуализирал в безброй принтове факта, че тримата най-богати хора на света, притежават точно толкова, колкото 600 милиона от бедните.







Всъщност това поне според мен, е по-скоро умното, критичното и полезното биенале.

С.К.




17 октомври 2009 г.

"Отражения от бъдещето" куратор Емил Миразчиев, "Reflections from the Future" curator Emil Mirazchiev







Правдолюб Иванов "Малко", 2009
Pravdoliub Ivanov "Little"





Аббе Либански, инсталация във водното огледало до паметника на Гюро Михайлов




Дан Теневакция площад централен
Dan Tenev








Красимир Терзиев
Krassimir Tersiev





Иван Мудов
Ivan Moudov



Бора Петкова
Bora Petkova



Лъчезар Бояджиев "Спешни мерки"
                                                                 Luchezar Boyadjiev




"Подмяна желязната завеса с черна" Емил Миразчиев
"From Iron Curtain to Black", Emil Mirazchiev







Орлин Неделчев, "Без заглавие"
Orlin Nedelchev, "No name"


фотография: Правдолюб Иванов