Награда „Гауденц Б. Руф” за ново българско изкуство за 2010 г.

През 2010 конкурсът за наградата „Гауденц Б. Руф” ще се проведе за четвърти път. Той има за цел да подкрепя и популяризира художествените търсения във визуалното изкуство на България и да изведе във фокус творчеството на младото поколение.

Наградата се присъжда в две категории – за млади творци на стойност 2,500 евро и за утвърдени творци на стойност 4,500 евро.

Кандидатстващите проекти се оценяват от жури в два кръга: след обсъждане на приетите портфолиа се избират участниците във втория кръг. Те получават покана да представят свои произведения в каталога и есенната изложба в София. На откриването на изложбата журито обявява носителите на наградата в двете категории.

Членове на журито за 2010 година са Лоран Хеги, Сент-Етиен, Франция; Правдолюб Иванов, София; Весела Ножарова, София; Дарко Сенекович, Цюрих, Швейцария; Мария Василева, София и Гауденц Б. Руф, Цюрих, Швейцария.

PRICEless

Изобилието от информация вече ни е направило до толкова лениви и апатични, че обикновено се стараем или да се спасим на своя собствен lifestyle остров, или да не се побъркаме тотално от динамиката на информационния поток. Ето така става, когато си отваряме пощата всеки ден редом с новина от типа, че учените са открили две нови планети и малко не ни достига да кликнем. Както казват в един американски филм: "People in this country aren't interested in details. They only trust headlines."
Ако поредната новина за “най-големият български сайт за изкуство” не беше анонсирана няколко пъти с апломб, едва ли щеше да пробие интернет трафика. Аплауз обаче не последва по няколко причини.Би било подло да се отнесем с отрицание към едно ново начинание, което е като замисъл, ако не благородно, то поне полезно. Всеки има право на малко кредит, дори когато се случи да сгреши. За това този текст излиза, когато мълвата за новия сайт е обиколила артсредите и е на път да се върне при създателите си малко засрамена.

„Неопределени дестинации” изложба в DEPO, Истанбул

Indefinite Destinations
„Неопределени дестинации”

15 януари 2010 - 21 февруари 2010

DEPO

Lüleci Hendek Caddesi No.12 Tophane

Истанбул, Турция

Откриване: 15 Януари, 2010 / 18:30 часа

На кафе с художниците: 16 Януари, 2010 / 12:30 часа

Автори: Мирча Кантор, Ергин Чавушоглу, Дани Гал, Алина Виола Грюмилер, Басим Магди, Бора Петкова, Калин Серапионов, Стефанос Тсивопулос, Мюрувет Тюркилмаз, Катарина Зделар, Артур Жмиевски, Сислей Джафа

Куратори: Весела Ножарова и Ойку Озсой

Живеем в нестабилно време. Понякога усещаме, че няма за какво да се хванем. Но в същото време, си даваме сметка, че преживяваме един забележителен период на преход, на трансформации и реорганизации на целия световен ред.

Обществото е гъвкава и постоянно променяща се структура. Изтъкано е от човешки взаимоотношения, лични предпочитания, страсти и надежди. Но е също сковано от световната икономика, политиката и културните дадености. Това е основата на едно първично противоречие, в което обществото се опитва да намери своето ново място, люшкайки се между стабилност и нестабилност, между ред и безредие, в постоянно усилие за постигане на баланс.

Българският Лувър?

Проектът за т.н. "Български Лувър", обявен преди дни от министъра на културата Вежди Рашидов, не предизвика особена реакция в заинтересуваните среди, вероятно поради голямата си неяснота.
Подобно на много други идеи и тази беше обявена най-напред пред медиите, което отново повдига въпроса за прозрачността и наложилата се практиката важни решения да се налагат отгоре, без консултации с професионалисти от културните и музейните среди. Въпреки мнениeто на повечето колеги, че това е нереален проект, бихме искали да обърнем внимание на проблемите, които той повдига на този етап.

Част от въпросите, които засяга проектът са: Какво ще стане с настоящата функция и колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство? Каква е съдбата  на Националната художествена галерия и нейната колекция? Кои са другите институции и колекции, които ще влеят експонати в "Българския Лувър"? Какво ще се случи например с Етнографския музей или с плановете Музеят на София да бъде настанен в Софийската минерална баня? На какъв принцип ще се прави селекцията на работите в новата институция? Как ще привличат публика музеите без най-важните си експонати? Каква история ще разказват тези  ценности, откъснати от средата си?