11 декември 2009 г.

Поздрав от Варшава






Национален дворец на култура, Варшава


Националният дворец на културата, като графит под мост във Варшава


Варшава не е зашеметителен град, нямат си средновековна катедрала, нито исторически кули, нито особено много стари сгради. Всичко е било пометено от бомбардировките на германците. Два пъти. Хитлер е имал план за разрушаване на града още през 1939. Неговият т. нар. Pabst Plan е отреждал на Варшава да бъде превърната в немски провинциален град "Neue deutsche Stadt Warschau".
На събрание на офицерите от СС Хайнрих Химлер казва: “Градът трябва да изчезне напълно от лицето на земята и да служи единствено за транспортна спирка на Вермахта. Не трябва да остане нито един издигнат камък. Всяка сграда трябва да бъде изтрита из основи.”





Цялото население на Варшава е експулсирано от града и разпределено в пленнически селища и концентрационни лагери. Единици хора успяват да оцелеят в самия град. Поляците ги наричат "робинзоновци", а германците - плъхове и ги избиват, ако ги разкрият. Най-известният случай на оцелял в града е на пианистът Владислав Щпилман, разказан във филма "Пианистът" на Роман Полански.
След края на Втората Световна Война, поляците се захващат да възстановят много от репрезентативните си сгради. Някои са възстановени по оригинал, но други са реконструирани с известни промени. Премахнали са много от детайлите и са свели стила на сградите в строг социалистически тон. Всичко останало, което е преобладаващата част от града, е огромни блокове и соц. кооперации. Съвсем същото, както в ранните филми на Кшищоф Кешловски.

Като изключим твърде сивия урбанистичен пейзаж, всичко е изрядно. Улиците и тротоарите са идеални, няма боклуци, нито коли по тротоарите. Така е от центъра до най-крайния им квартал. Градският им транспорт е много добре организиран. Хората си гледат часовниците, като застанат на спирката. Казвам всичко това, защото изглежда там отдавна са загърбили проблеми, които ние имаме.
Или може би никога не са ги имали...

Придобих някои откъслечни впечатления от галериите им. В Националната им галерия имаше проект на Дъглас Гордън и Филип Парено "Портрет от 21 Век". Това е своебразен видео портрет на футболиста Зинедин Зидан. Освен Дъглас Гордън и Филип Парено там са показвали и Пол Маккарти и Бенджамин Вайсман. Имало е и други интересни изложби с полски автори, като представянето на Кшищоф Водичко на последното Венецианско биенале.

Е, само си спомнете какво се показва от край време в нашата Национална художествена галерия… 

Raster е частна галерия, която заема важна позиция на полската артсцена. Намира се на последния етаж от стара кооперация. Мястото е малко опърпано и студено, но хората работят успешно от години. Продуцират изкуство, курират, излагат, издават списание и организират лекции.  

Във Варшава има и център за съвременно изкуство - замъкът Яздовски (CSW, Zamek Ujazdowski Warszawa). Там разполагат с изложбени зали, зала за лекции и конференции, резидентни студия, кафене, ресторант и книжарница. Изобщо, човек може да храни и дух и тяло без да излиза от сградата. Текущата изложба по време на моето посещение беше "Схизма" и представляваше равносметка за съвременно полско изкуство от 90те години. Работите отдавна са в обръщение на международната сцена. Това всъщност, е преглед на съвременното изкуство на Полша от неговите ранни години и показва зората на кариерите на имена като Козира и Алтамер.

"Схизма" е посветена на полското изкуство от 1990 г. Заглавието, което е референция към поезията на Марцин Свиетлики, подчертава линията, която разделя изкуството на комунистическа Полша и това след 1989 г. Полските творци от 90-те се насочват в търсене на нови форми и практики в изкуството и заемат различни обществени роли от позицията на творци. Първата част на “Схизма” е селекция творби принадлежащи на центъра Яздовски, които включват Збигнев Либера, Катаржина Козира, Зофиа Кулик, Павел Алтамер и Мирослав Балка. Тези художници имат огромно влияние в еволюцията на съвременното полско изкуство. Селекцията на куратора Адам Мазур включва и такива автори, които са останали на заден план след по-прогресивните си колеги.
Предполагам, само предполагам, такива проекти са се случили на много места из източна и средна Европа. Минаха двайсет години от падането на Берлинската стена. Такъв проект можеше и трябваше да се случи и у нас. 

За съжаление този път снимките са оскъдни. Голяма част отпадна след качествен контрол. Линка тук предлага кратка виртуална разходка из изложбата.


Katarzyna Kozyra, "The Olympia", 1996




Zbigniew Libera, Kąpielowicz, 1991




Leszek Golec



Zygmunt Ritka, "Kontakt" 1993




Mirosław Bałka, 2001 




Zbigniew Libera,  Lego. Concentration Camp, 1996



Mariota Przyjemska, Richter 1995


Zbignev Libera, Lalka, ktora uwlelblasz razbierac, 1997  




Artur Zmijewski, Oko za oko, 1999





Artur Zmijewski, Oko za oko, 1999



Katarzyna Kozyra, Blood ties 1995


Втората част от Схизма представя обобщение на работата на Центъра за съвременно изкуство „Яздовски” от 1989 до1999 г., отразява историята на центъра и представя изложби като “Изгубения рай”, “Магьосници” и “Бакунин в Дрезден”. Материалите към изложбата включват видео прожекции от изложби и интервюта с кураторите от Центъра за съвременно изкуство.






Katarzyna Kozyra  




Maurycy Gomulicki



Maurycy Gomulicki  

Изложба "Работно заглавие", куратори Мариана Добковска, Ана Птак, Ика Сиенкевич-Новачка, Център за съвременно изкуство Яздовски. Интериорен дизайн Матиас Бьотгер и Дженифър Морон. 
Една част от изложбата се помещава в току-що обновените студия за резидентни в т.нар. Laboratorium към центъра за съвременно изкуство Яздовски. Приятна изненада беше да видя в първата стая, в която влязох ето това:


Иван Мудов, Teleporting Machine, 2005  


Обществен парк "Бродно", краен квартал на Варшава, паркови скулптури.




Rirkrit Tiravanija, "Untitled ( titled Teahouse with coffeemashine )" 2005





Pawel Althamer, Raj 2009


Текст и фотография: Вера Млечевска

2 коментара:

  1. Текстът ви е информативен и се чете ,но показаното изкуство е депресивно и самодостатъчно.Незнам защо ми прилича на българското "неформално" изкуство от същият период.Не мисля ,че има ефект върху публиката в момента.А за музей ...

    ОтговорИзтриване
  2. hahaha, strashen komentar, drugia put pishete za vesela i zabavna izlojba, za da ne vi se depresirat posetitelite na bloga

    ОтговорИзтриване

Уважаеми читатели и гости на AAD foundation, модераторите на блога имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат:

- спам или непоискани търговски съобщения
- нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа
- призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие
- обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности
- порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права
-нямат отношение по темата на материала