22 ноември 2009 г.

Нещо лично за критиката


Весела Ножарова: Този разговор е провокиран от бърз чат, състоял се преди седмица с Милена Делева* във връзка често обсъждания напоследък анонимен блог „Нищо лично”. Поводът беше поредният публикуван текст в него, както и цялата концепция на блога, стъпила на идеята за „безпристрастна критика”, поради анонимност. На финала Милена, след малка мълчалива пауза ми написа: az ne bih otminala tazi indikatzia za sustoianieto na kritikata v BG s leka ruka. И е права. Ето защо, решихме да не отлагаме повече този важен разговор за критиците, критиката и критикуването, за това дали е възможна безпристрастността, и дали наистина някой се нуждае от нея?
Ще ми се в този разговор да не се занимаваме с конкретиката около „Нищо лично”, а да насочим вниманието си върху това, на какво е симптом появата на подобен блог за критика.
Наистина ли средата е толкова нетолерантна и агресивна, че единствено анонимното мнение, може да бъде прието като обективно?


Докато водеха този разговор, учустниците в дискусията,
положиха усилия да изпаднат в анонимност, подменяйки своята идентичност.


Светлана Куюмджиева: Според мен първият въпрос също е свързан с това, защо се налага днес някой да пише критика анонимно. Все пак мисля, че обективната безпристрастност е абсолютно непостижима, когато става дума за критика. А не е и необходима. Ако говорим за безпристрастно писане за изкуство, то най-подходящият формат не е критиката, а простият описателен анализ. Но дори и в него може да се разобличи субективно пристрастие и оценка. В този конкретен случай, смятам, че анонимното писане е по-скоро признак на страх и несигурност, което е твърде симпоматично за нашата среда поведение. Страхът, че ако изкажеш мнението си, ще бъдеш санкциониран и от “свои” и от “чужди”, може да те превърне в обигран лицемер или да те накара да замлъкнеш завинаги. Съдейки по собствения си крехък опит в критиката бих потвърдила, че този страх е напълно основателен.
Вера Млечевска: Ако човек се опитва да бъде честен със себе си е трудно да бъде безпристрастен. Все пак това не е футболен мач.

В.Н. Според мен по този въпрос няма две мнения. Когато има критика, тя трябва да има позиция. Да бъде критична. Другото е просто фактологична информация, която се практикува повсеместно в България. Когато се рових в нета за материали излезли покрай изложбата „Изкушението ЧАЛГА”, бях страшно впечатлена, че въпреки силното медийно покритие и голямата дискутивност на темата, на практика материалите, които излезнаха в медиите масово бяха механично препечатване на пресбюлетина. Видяхме критиката, като собствен шизофренно тиражиран стотици пъти текст. Като ехо! Въпреки това, много се зарадвах на единични текстове в лични блогове, съдържащи спонтанна положителна или отрицателна, емоционална реакция. Какво по-хубаво от това, критика идваща от зрителя, който трудно можеш да излъжеш.
Мисля че в случая с „Нищо лично”, се случва нещо подобно. Текстовете в блога претендират за обективност, но въпреки куражът от анонимността, се съобразяват много с познати герои от българското арт статукво. И това се доказва от реакциите в коментарната част. Читателят трудно може да бъде заблуден, ако нещо което му се предлага, е фалшиво.
В.М. Имаме погрешно убеждение. Не всички, които четат този блог, го намират за толкова обективен и безпристрастен.






В.Н.
В случая е важно да помислим върху това, на какво е знак появата на този блог, на какво е знак тази анонимност?

Десилава Димова: Анонимността на този блог не ме вълнува особено. Не виждам смисъл, защото текстовете далеч не са провокативни или критични. Още по-малко обективни. Явно обаче, както и Весела, и Светлана споменаха, е симптоматично за ситуацията. Като няма нищо същинско за казване сме се хванали за гушите и следим кой срещу кого си е позволил да надигне глас. Иначе като цяло е положителен рекламен ход. Предизвика интерес, и ето ние сега водим този разговор, така че браво на «Нищо лично».


С.К. За мен е по-интересна самата тема за критиката и нейното място в българския художествен живот. Рефлексите от нея са на много примитивно ниво. Естествено никой не обича да бъде критикуван, но се оказва че тук всички са свикнали да бъдат хвалени, дори не и анализирани, а направо възпяти. Десетилетия наред на критика и на теоретика на изкуството изобщо са възлагани най-вече послушни и съвсем служебни функции. Така че не знам, кое да критикувам по-напред - критиката или нейните обекти – критикуваните.

Д.Д. Взимайки за повод конкретния случай, мога да кажа, че на мен ми липсва сериозен анализ. Ето много млади критици са интелигентни и начетени, вижда се и в анонимния блог, писан е от образован културен човек, с достатъчно познания. Обаче анализите висят, защото няма сериозна база за анализ, има налучкване. Някак си има страх да се хване бика за рогата и да си зададем въпроса – ОК сега какво точно става? Сякаш е нямало последните 20 години история на българското съвременно изкуство. Всяка нова изложба все едно излиза от нищото, никой не търси връзките, развитието. Да не говорим за съотнасяне с някакви по-генерални, световни тенденции, доколкото ги има. Българският критик няма реална теоретична и сериозна историческа подготовка. Налучкваме някакви неща в крачка. А първата крачка трябва да е да си дадем сметка, как това което виждаме в момента се вписва в развитието на последните 20 години. Не само чисто художествено, но и като дискурс, а и институционално също – какви алианси се оформят, на каква основа. Всичко това има значение. Това би била една форма на критерий. Но е факт, че което и списание за изкуство да отворим, не българско, защото такова просто няма, голяма част от текстовете са «рекламни» - т.е. представят идеи, изложби, художници с много малко сериозен анализ.
В.Н. Вероятно има за това има едно твърде рационално обяснение. Просто няма търсене, няма потребление. Вероятно западната система, този път по чисто комерсиални причини се е ориентирала към едно по масова аудитория, а за да си масов, трябва да си умерен, информативен, да влизаш възможно най-малко в чужди териотории и да преценяваш накъде хвърляш камъни. Не бива да забравяме, че на запад пазарът е много силен фактор, една отрицателна критика, би могла да има сериозни финасови измерения. Това обаче не се отнася за България, където пазар на практика няма. Тогава защо си слагаме сами спирачки на критическото мислене, откъде идва тази не свобода? Може би отговорът се крие в клаустрофобичността на самата среда. Ако мога да цитирам по памет една статия на Ангел Игов във вестинк Култура, в която той казва, че проблемът на българската култура е че междуличностните връзки се припоркриват с професионалните.
В.М.
Именно, тук проблемът е в това, че хората смесват личните си отношения с професионалните. Ако някой е приятел, с друг той очаква от него да откликва положително на неговата творческа дейност. Това определено пречи и на двете страни. Артистът се лишава от възможността да се погледне отстрани и приема критиката като лична обида.


С.К. Критиката в България има абсолютно фрагментарно развитие и за жалост не особено надеждна по-скоро художествена, отколкото теоретична подготовка. Ако трябва да бъда съвсем буквална, истински критически текстове тук сме чели общо взето само в две много ключови десетилетия на миналия век – първо през 20-те години и после чак през 90-те. Ако се направи един най-общ сравнителен анализ ще излезе, че проблемите на критиците от тези два периода значително се припокриват. Което е една друга тема, засягаща по-скоро цикличността на застигане в съвременното ни изкуство. Но така или иначе лесно можем да си направим извода, че нашата критика се проявява във важни, преходни моменти като признак за раздвижване на сцената и заявка за достатъчно самочувствие и желание за свободно споделяне на мнения и анализи. Тази свобода изключва заплахата и спасителната анонимност. Те са присъщи на несвободния ограничен режим. Щом се сблъскваме с тях днес, значи проблемите ни са много по-сериозни, отколкото предполагаме. След последния възход на критиката през 90-те обаче критериите поне по мое мнение са се променили, претърпели са известно развитие. Докато тогава беше важно на всяка цена да се отстоява прогресивния ход на новите форми в изкуството в битката с консервативния традиционализъм, сега критиката търси своите основания за интерес навсякъде. Все пак, за да пишеш за определен автор или изложба тя трябва някак да те привлече и заинтригува, да ти предложи мотив. Лошото на този принцип е, че никой не критикува треторазрядните изложбици, които се откриват през ден, защото са толкова скучни, профански и престъпно кичозни, че не си струва “да си цапа ръцете” с тях. Съвременното изкуство се радва на най-голям критически интерес, защото то по дефолт носи много повече теми и материал за размисъл. Критиката работи с “жив” материал, важно е той да “пулсира” в ръцете й. Под прицел често попадат и традиционните изложби, които кретат по старому без да положат и минимални усилия да актуализират дори експозционния си подход.

Д.Д. Имам малко наблюдения за критиката в България в последните години. Както отбеляза Светлана имаше една вълна на критика през 90-те, в която и аз участвах, когато беше много ясно за какво се борим. Имаше статуквото и съвременното изкуство, за което трябваше да намерим място, да го легитимираме. Сега обаче тази мотивация не стига. И не остава кой знае какво за сериозна критика. Защото няма критерии. Те просто не съществуват вече в самото изкуство. Така че критериите трябва да се изграждат от критика и от общите тенденции на средата.
С.К. Струва ми се критиката, която пишем сега, е понесена по инерцията на 90-те, само че обременена от всички институционални и между лагерни взаимоотношения, които наследихме от онези години. Това усещане, че анализът виси във въздуха, както го определи Деси, идва донякъде от желанието да започнем коментара «на чисто», защото имаме право на нов прочит без предразсъдъците на предишните поколения. В тази усложнена среда критериите за формулиране на тенденции са деформирани от номенклатурни и тотално второстепенни влияния, от властови позиции, от размяна на удари, които са отекли преди 10-15 години и какво ли не още. Тази серия от условносит може да предизвика абсолютно целенасочено неглижиране на цялата история, минала преди теб.



В. Н. За да имаш критерии, с които да оценяваш и преценяваш изкуството, трябва да имаш на какво да стъпиш, да имаш много добра информация за това, което е било. Много е важно да се познава контекста на едно произведение, къде, защо и за кого е направено. Да се познават възможно най-много възможни аналогии. Липсата на качествено образование по история и тероия на изкуството, което е запазена марка в българските художествени училища, обрича художниците на «невинно» плагиатство, на несъзнателно копиране, а критиците на невзможност да усетят или разпознаят дори силно очевидни образи. Друг е въпросът, че ние много често се отказваме от възможността да казваме нещата такива каквито са, държим се като членове на семейство, които задружно пазят някяква мръсна тайна.

С.К. А дали критиката непременно трябва да бъде отрицателна? Може да прозвучи странно и малко извратено, но по-лесно и по-вдъхновено се пише отрицателна критика. Мисля че това все пак е нормално. Когато трябва да защитиш определен автор или проект, усилието е двойно по-голямо, вниманието също. Стараеш се да “бронираш” тезата си отвсякъде, да предвидиш реакциите на въображаемия опонент. Когато трябва да си негативен, увереността е някак по-голяма. Предполагам, че това до голяма степен е въпрос на психологическа нагласа. Но отговорността и в двата случая е еднаква, както и рискът да сгрешиш в преценката си.
В. Н. Както вече се разбрахме, критиката е субективна. Критикът не е с някакви способности свише, той също е човек, който обаче търси пътя си до едно произведение на изкуството. Аз постоянно се опитвам да си задавам въпроса: Защо тази картина или инсталация или видео ме интересуват, с какво са важни за мен, какво ми казват? Преценката ми е премерена, обмислена, но не и безгрешна.

С.К. Именно! Критиката никога не е била безгрешна. Самото й естество предполага известно отлежаване, докато времето провери нейните твърдения. Да приемем, че критиката е необходимо зло, което все пак поставя очертанията на момента, в който се появява, придава му вкус и конкретност. И остава като важно свидетелство.

В.М. Самата дума "критика" значи "способен да различава, разграничава". Така че, за мен няма отрицателна критика по принцип. Ако критикът намира, че някаква творба не отговаря на неговите критерии, които се очаква да бъдат подплатени с определени натрупвания, той излага собствените си виждания и интуиция относно даден артефакт. Не е задължително всичко да се използват язвителни думи или похвални слова. Имала съм случай хора да се запътват с ентусиазъм към изложбата след като са прочели мой текст. Мисля, че дори това е достатъчно. Да накараш някои да закопнее за самото изкуство. За това много съжалявам, че големите ежедневници не отразяват важни културни събития или го правят по доста неудачен начин. Медиите носят голяма отговорност, за това населението да бъде тотално непросветено по въпросите на културата. Едно от безплатните издания, които се разпространяват в София, публикува материал по повод изложбата на Пиер и Жил у нас с основен акцент - сексуалната им ориентация. Във вестник “Times” или “Guardian’ има огромни притурки за култура. Там статиите не са посветени на някой майстор на малка пластика, а на значими съвременни имена.
Д.Д. Проблемът за критериите на критиката е много голям. Не напразно през последните десетилетия има такова «западане» на критиката и на ролята на критика. Тази роля бе заета от куратора и формата на една активна критика, която не просто анализира произведенията постфактум, но променя самия дискурс, начина им на представяне и възприемане. Но също така този тип «критика» е много по-податлива на интересите съпътстващи една голяма изложба например – геополитически, финансови, и т.н.
С.К. Критериите са индивидуални и са предопределени не само от пристрастията на критика. Ако искаш да запазиш широкия обхват на професионлните си интереси на сцената като нашата и да наблюдаваш реално процесите, се налага да прилагаш много гъвкави критерии в критиката. Веднъж анализираш идеята, друг път естетиката или взаимоотношенията между традиционен и съвременен език. Търсиш злободневните проблеми или се вдъхновяваш за есеистични подвизи. Но онова противоречие, в което най-лошите изложби се оказват от никого неразкритикувани, си остава в сила.
В.М. За мен е важно самият обект на критика да бъде постоянно пред очите на читателя. Или поне да им става ясно, какво аз виждам. Например, много обичам да чета критика за кино или музика, имам предвид популярна музика. Ясно, че критикът няма да ми изпее музиката, но начинът по който я описва може да ми даде представа за стила, за настроението...
Критика трябва да покаже как самия артефакт се съотнася спрямо собствената си културна ситуация, а също към глобалното състояние на визуалната култура.
Мисля, че критикът трябва да се опитва да отличава изкуството от спекулата, защото нашият свят е залят от визуален материал, които се е намъкнал в кожата на изкуството, без да притежава есенцията.


* Милена Делева е литератор, директор на фондация „Елизабет Костова”








88 коментара:

  1. Вера, а ти какво разбираш от футбол, че и като пример го използваш. Един мач не мога да те накарам да изгледаке заедно...

    Правдо

    ОтговорИзтриване
  2. e-e-e, ne budi strog - pone ima pozicia kolezhkata(ite)... - pred TV...:-)))

    luxo

    ОтговорИзтриване
  3. При все че е мило, е deja vu, че още едно поколение историци на изкуството, образовано в Художествената академия страдат от липсата на (оперативната - така я наричаха преди 20 години) критикa. Абсолютно съм съгласна - драмата е голяма и някои врагове очевидно пак пречат на българската художествена сцена да бъде отговорно, сериозно и без връзки критикувана. Имам и няколко въпроса: по подразбиране (а не заради дефолт, което е финансов термин) критиката има там, където има позиция. ДД е отчасти права, но проблемът не е само в размититв критерии, какво е изкуството днес. А какво иска критикът, опростено - да е абсолютно срещу консумеризма - новото понятие за нашата география, за националното, за социално-отговорното изкуство, например. Когато задачата на критика е да не каже нищо, но да публикува подписан материал, в който смесва потупвания по рамото на едните и подхилкване спрямо другите - това все още не е критика. Позициите се формират трудно и не защото трябва проста смелост да разровиш чуждото мръсно бельо, а още повече смелост, за да разровиш своето. Необходимое много да се знае, за политиката, за социалното съществуване на обществото, за стова, с какво е захранен художникат (и физически и ментално). Налага се да се формулира, от какво не си доволен в малко по-широки рамки от "тук е кофт", и от какво да си доволен, освен, че вече знаеш, как е "там".
    Темата за липсата на критиката е болезнена, за мен, за всички, и за тези художници, които наричате кичозни, и за тези които се виждат критични, бидейки "изкушени" от чалгата. Опитът за безпристрастност на критиката скара до смърт предишното поколение критици (а не някакви романтични момински "мръсни тайни").
    Към гадната, но безпристрастна критика - известен е цитат от Станиславски (дано да не цитирам съвсем изчезнали от употреба "у нас" имена), който е настоявал, че тряба да се обича изкуство в себе си, а не себе си в изкуство. Защо ли това ми дойде на ум, когато четох и разглеждах картинки? Е сега ще дойдат истинки критици и ще ми... обяснят, какво съм и сащо. Чакам ги

    ОтговорИзтриване
  4. Нещо ти е много тесен и дълъг блога Веселке - не се чете ...
    Може би е добре да се обърнеш към някое уеб студио да ти го пооправи, че анонимните блогове са много по-четивни :)
    Позрдави,
    петко

    ОтговорИзтриване
  5. Моето мнение не е по-добро от тази на другите, нито е нещо ново.
    И все пак когато се коментира конкретен проект, критикът се основава до голяма степен на това, което художникът му предлага като материал за коментиране. Не ми се струва, че да имаш позиция трябва да е непременно видимо в текста на критика ако няма повод за това. По този начин позицията не би била валидна.

    В разговора става дума за друг критически сайт, който е анонимен. Пищещият е избрал да бъде такъв може би, защото да си анонимен има своето очарование и поддържа съспенса. Човекът вероятно е писал или пише някъде другаде и вероятно не пише същите неща, там където пише. В този случай, този критик или умира от шубе или просто е лицемер. Едното е за съчуствие, а другото е за обвинение. А, ако предпочетем да му съчустваме, тогава кой е за обвинение?

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей Петко,
    Това се нарича оптическа заблуда, защото форматът е същият. И да, ще се обърнем. Търсим някой да ни направи супер готин уебсайт или безплатен, защото нещо посредствено не ни урежда.
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря на Яра Бубнова, че припомни това, че критиката би следвало да има "съдържание" - да изхожда и конструира позиция, да предлага смислови алтернативи, да "знае". Все повече си мисля, че като че ли проблемът, с който ние се сблъскваме, е този на липсата на желание за избор и мотивиране на този избор. Гъвкавостта на критика би могла да се превърне от позитивно качество на разбиране и готовност за "вглеждане" в конкретна ситуация, в добро извинение за липса на критерии, за конформистка смяна на гледни точки, която, макар и да "хапе" в конкретен случай, да е общо движение на go with the flow. Струва ми се, че днес ние все повече се "боим" и "браним" и все по-малко, всъщност, произвеждаме критика.
    Напротив, критиката толкова се занимава с това да се пази от "отмъстителните" художници и "недобронамерените" колеги, че се омотава напълно в гъвкавостта на критерия до пълна и повтаряща се на празен ход спекулативност.
    Благодаря на Десислава Димова, че припомни също така, че проблемът с критиката или кризата на критическото не е само наш. За това друг път. В нашата ситуация обаче, проблемът ми се струва, че най-вече е с преодоляването на принципа anything goes, в една не толкова рефлексивна, както пише Вера, колкото конструктивна позиция на това - а какво именно и защо ние подкрепяме?

    ОтговорИзтриване
  8. като е толкова зле "критиката", що не вземете да пишете критика, вместо само да я оплаквате. то е като при секса - първо трябва да има някаква практика, че да се разбере после става ли или не става. но нали не мислите, че това по блоговете е "критика"? защото ако това мислите...

    ОтговорИзтриване
  9. Виж това последното сравнение със секса и критиката много ми хареса. Поздравявам специално анонимния му автор. По отношение на мръсното бельо и Станиславски ще се въздържа от коментар, защото родната художествена история познава много цветущи примери по тази тема, с които никой не се гордее.
    Не съм съгласна че точно опитът за безпристрастност в критиката е скарал "до смърт" предишното поколение критици. Не съм почитател на митоманията и това героизиране на всъщност доста прозаични и грозни интриги от недалечното минало не ми допада.
    айде, друг път повече, че време не остана... за "детинщини"...

    ОтговорИзтриване
  10. Ох, каква стана тя... Изглежда, последното изречение на послединия коментар е реакция на едни съвсем не анонимни и недотам "нищо лични" текстове случайно станали доста обществени. Както съм си в чужбина и се чувствам откъсната от колектива, извършвам самокритика и бързам да поднеса личните ми извинения за мърлящината, спама и небрежни формулировки, неизяснени намеци и недоизказани мнения. Долу помествам още един фрагмент от преписката, в която са се проявили горепосочените фактори:
    From: iaraica@spnet.net
    Date: November 26, 2009 1:24:18 PM GMT+02:00
    To: "Pravdoliub Ivanov"
    Cc: "Kalin Serapionov" "Nedko Solakov" "Stefan Nikolaev", "Maria Vasileva", "Luchezar Boyadjiev", "Krassimir Terziev", "Alexander Kiossev", "Ivan Moudov", "Kiril Prashkov", "Mariela Gemisheva"
    Subject: semejstvata na kritici sa naschtrek, nali?

    Sramota be, Pravdo, i ti li si stanal bog? Kakvi kancheta, kakvi nabivania - predlozhih im moeto razbirane, sega e prieto da se kazva vizia, zaschto niama kritika - zaschtoto nikoj ne mozhe da e siguren bolshevik li e, menshevik li e. A kojto e siguren - stavas smeshen zaradi tesnogradie.

    Vizh za Razgovora - da ti kazhe, i chetirimata deto ni spomena, nie se zanimavame s kritika, no ne v 1 ili Kultura, ili Ego (ili Intro, ili Invitro), nie pishem v knigi i katalozi, uchim i pravim izlozhbi - tova e dneshnata kritika - zaiaviavane na pozicia chrez selekcia i izbiratelna prezentacia. Taka pone se staraia da pravia az.

    A po povod pozicia - i az niamam takava za vsekidnevnik. Eto vchera tarsih kartinki v neta za Andrej Daniel, a utre Karl von Habsburg schte mi pravi ekskurzia v Hofburg :):)

    A za Andrej nie s Diana vchera pratihme na suma ti adresi + artbox.

    Sas impersko-socialisticheski pozdrav ot Vienna

    IB

    ОтговорИзтриване
  11. Обобщението на Яра за това каква е ролята критика е много точно и важно. съгласна съм с него.
    колкото до поколенията, страхувам се, че всички сме отговорни за положението, в което сме сега. ако имаше приемственост и повече и по-щедър обмен нямаше да се налага всяко ново поколение да си блъска главата наново.
    с тази дискусия ми се искаше поне да започнем осъзнаването на собствената си отговорност, на нашето поколение. имаме нужда да го конструираме това разбиране за ролята и задачата ни.

    благодаря на всички които споделят опита и позицията си. за мен няма значение дали е негативно или позитивно, всяко обменяне на идеи е за предпочитане пред това всеки да си работи в собствения ъгъл.

    ОтговорИзтриване
  12. не съм напълно съгласна обаче че критика днес е достатъчно да се прави само чрез селекция. все още има нужда от по-широка контекстуализация. има основни положения които не са изчистни още. има липса на сериозна "оперативна" критика, а вярвам че има нужда от нея в този момент.

    ОтговорИзтриване
  13. подкрепям последния коментар на Деси. фактът че подобни на нашия разговор се водят през различни интервали от време и че повтаряме проблемите и липсите, все пак е показателен, че няма кой знае какво развитие на критическия опит. в смисъл че той не е нещо надживяно, не сме на следващ етап.
    съгласна съм, че селекцията е форма на критика, но да кажем че и при нея критерият понякога се оказва повече гъвкав отколкото правоверен, разбира се когато става дума за същинска селекция от наистина обективен и широк кръг от автори или работи.
    освен това ако критиката не обслужва целенасочено опеделени интереси и не се вслушва в диктовките, не означава, че няма позиция. всички знаем че тези идеи са безпочвени.
    фактът че коментарите под този разговор са толкова вдъхновени и настървени означава, че темата за критиката и въпросът защо днес някой пише критика и изобщо пише за съвременното ни изкуство анонимно са важна и дискутивна тема. коментарите потвърждават също съмнението изразено в началото на разговора, че средата наистина е твърде агресивна към критически изяви. всъщност целта ни беше именно да започнем някаква дискусия с хаотично нахвърляното си мнение или бележки, с личните си наблюдения. друг е въпросът дали тя ще намери някакво по-теоретично обосновано или структурирано продължение.

    ОтговорИзтриване
  14. Весела Ножарова29 ноември 2009 г., 0:10 ч.

    Според мен, няма и не може да има някакво определено и единствено легитимно пространство, в което критическия текст да има стойност. всеки сам, според ситуацията може да избере как да критикува, коментира, анализира и пр. изкуството. не разбирам защо трябва да се поставят някакви параметри? нали всичко, което правим включва като участник и публиката, а публиката не чете само каталози. Оперативния критичен текст стига до широк кръг читатели. Освен че ги информира, той ги ориентира в преценката за събитието, допълва или интерпретира изложбената идея, и не на последно място, чрез тези текстове се променя езика, на който се пише за изкуство. а защо не и чрез който зрителят мисли за изкуство. Това е много важно и тук определено има много да се работи. Аз все още силно се подтискам, когато срещна думи като „зограф” в пресата. Също така, оперативната критика е важна не само за публиката, но и за художника, и за кураторът, и за самият критик. това са здравословните елементи на една артистична среда. те липсват много в българия. вместо това, позитивния критичен дух бързо се изпарява, заменен от лични подмятания, домашни забележки. Все едно сме сами на мегдана и кометираме люпейки семки. Може би точно това се е опитал да избегне авторът на Нищо лично. Четейки дискусията до тук, не мога да го упрекна.
    Може да прозвучи малко наивно, но наистина нека се опитаме да бъдем отговорни, в духа в който Десислава Димова писа, да бъдем позитивни и много да работим, защото няма наше или ваше съвременно изкуство, то е едно и трябва да бъде качествено и конкурентоспособно, иначе просто не си вършим работата.

    ОтговорИзтриване
  15. Става наистина интересно. Нали и на “критиката” могат да се задават въпроси все пак? И ако не сме митомани да не създаваме нови митове – като този за “обективната” оперативна критика днес, която прави принципна разлика в средата, оспорвайки един или друг авторитет. Съгласна съм с Весела и Десислава, че трябва да бъдем отговорни и работливи, само думата “позитивни”, бих заменила с “конструктивни”, защото не ми се иска позитивността на всяка цена да е условие. Стига американска приложна психология - с други думи.
    Включвам се в разговора, защото ми е интересно и ми се струва важно той да се води. Разбира се, че говорим и едни с други – няма как.
    В този дух – Светлана, интересно ми е, виждаш ли опасности, освен предимства в идеята за “гъвкавостта на критерия”?
    Да не забравяме все пак, че колкото и разговора за критиката да е от вчера, ние го водим днес. А това предполага и специфики на ситуацията, без осъзнаването на които не можем да водим истински диалог. Не виждам защо принципа на селекцията и кураторските текстове и практика трябва да е противопоставен на “оперативната” критика. Нима смятате, че при оперативната критика, още повече у нас, може да избегне принципа на селекция? Би следвало да мислим и това, че, реално погледнато, оперативна критика у нас няма, защото с много малки изключения никой не се прехранва само с критика. Ако би било възможно да пишеш за определено издание – било то “Култура” или “Едно” и да правиш само това, то тогава може би ще имаме условия за нещо близо до реална “оперативна” критика, не на последно място и защото амбицията на критика би била да защитава авторитет в определена, ясна публична среда / публичност. Такива условия обаче няма. И това е условие на ситуацията, което “пречи” на критиката – казвам това в желание да отклоня за момент вниманието от конспирациите и мегданите.
    Какво може да се направи с тази ситуация е въпросът, който струва ми се би следвало да решаваме?

    Владия

    ОтговорИзтриване
  16. Нищо лично не е резултат само на конфликтната среда, да не го използваме като снежна топка, с която се целим по някого. Нищо лично "идва" и с разширяващите се полета на критиката (както си говорихме и с Диана Попова наскоро) и с анонимността на Интернет, и с новата публичност на блоговете и блогърската култура. Давате ли си сметка, че ако сега подпиша като "нищо лично", вместо като "владия" този коментар, това не би било по-различно от опцията "анонимен" - и освен всичко друго би било и едно красиво, малко бягство от отговорност ... което може да крие всякаква стратегия или, разбира се, да не крие нищо повече от ... името.

    Владия

    ОтговорИзтриване
  17. съгласна съм че критиката трябва да се разбира в по-широк смисъл. правенето на изложба е форма на критика, но не я изчерпва (по-скоро в този смисъл разбрах селекцията за която говори яра, а не в смисъл на селекцията при писане). двете практики не са противоположни просто едното не може да замести другото.
    "оперативна" критика за мен означава да се анализира това което се случва и се "предлага" в културното пространство. да се види то симптом ли е за нещо, какво различно предлага, с какво се свързва, как се отнася към контекста, историята, обществото или въобще нещата които интересуват съответния критик.
    за това няма нужда един критик да е зависим или независим, да пише за само един вестник или за 1000 списания - високо културни или лайф стайл.
    забележката за анонимността на интернет и културата на блоговете е вярна, но неподписването на сайт за критика има неизбежно и други измерения. това помогна на нищо лично да се гледа като на "независима" критика и това е любопиното за мен.

    ОтговорИзтриване
  18. докато мислих снощи върху думите на Владия, се сетих за един текст, който тя може би като културолог познава - The Expediency of Culture.
    Той говори за превръщането на културата през последните десетилетия в ресурс за капиталистическата икономика. Та си мислех, че кураторите, в глобален мащаб, участваха много в произвеждането на култура като ресурс - от културни малцинства, до политическо изкуство като здравословна критика на системата която не рискува нищо да разруши.
    Припомнете си само всички куратори-трубадури на глобализацията от последните десет години. Само един "оперативен" критик, във Artforum посмя да критикува Ханс Улрих Обрист за това че участва в срещата на елитите в Давос. никой не намира това за скандално иначе.

    С това не искам да кажа че кураторите са по-компрометирани от другите критици, просто че една форма на критика не е по-добра от друга, само защото е по-адекватна на глобалния капитализъм. Дали правим биеналета спонсорирани от европейски фондове, каквото ще ми се наложи сега на мен или работим в галерия финансирана от банка като Светлана, просто няма външна позиция възможна.
    Пазарът също беше много влиятелен критик през последните години. Аз наивно обаче отказвам да приема неговата критика за легитимна, макар че всички сме зависими от нея. Извън България поне...
    С две думи, мисля че независимо от формата на зависимост, критиката може да се изразява чрез малки неща всъщност, и тази на ежедневните непретенциозни статийки може да има дори повече потенциал от големите стейтмънти. Поне на теория. Важно е как успяваме да критикуваме собствените си зависимости.

    ОтговорИзтриване
  19. Намирам, че не е особено здравослвно за критика да се прехранва от писане. Даже обратното. Така стоят нещата с журналистиката в България и какъв е резултатът? Свободата на журналистиката и на словото са на най-ниско ниво в Европа, след Албания. Така че съм напълно съгласна, с Деси, че това дали пишеш в едно или 1000 издания не е критерии за това дали някой е зависим или не.
    Мисля, че когато се захващаме с визуалния свят, винаги трябва да си поставяме въпроса, защо това което виждам е изкуство, после какви са отношенията му с останалия визуален свят. T.e. всичко онова, което Деси спомена.
    Има много творби, които искат да бъдат политически коректни или да заявяват позиции. Но се случва много често да оставят зрителите или специализираната публика напълно индиферентни, защото не намират обвивката, която би проводила до самото послание. От друга страна много творби спекулират с онова, което окото е свикнало да припознава като изкуство.
    Селекцията на дадена изложба или каталог подлежи най-вече на критика. Даже на двойна критика. От една страна на вътрешните връзки между творбите, от друга на целия проект спрямо особеностите на културната ситуация.
    Относно nishtolichno, само ще цитирам “(Било е много по-страшно, от това ако аз сега си напиша името)”. Мисля, че е казано недвусмислено.

    ОтговорИзтриване
  20. Весела Ножарова30 ноември 2009 г., 23:35 ч.

    Мисля че се получи супер интересна дискусия! да, много са интересни и много важни механизмите на оценка на критиката и на самото произведение. ние все още не сме пълноценна част от процесите в глобалната арт сцена, по разбираеми причини. в такава среда, според мен трябва много да се работи на локално ниво. с публиката, с художниците, да се трупа опитност и да се развива средата, дори и в това ежедневно, и някак маловажно ниво. хората трябва да могат да виждат художника, по ясно, с помоща на критиката. да намират място за произведението на изкуството в живота си. съжалявам че Владия припознава в думата "позитивно" американска приложна философия, всъщнот тя може да използва която иска дума вместо нея. за мен е важен крайния резултат.
    истината е че от тук (в случая париж), думите на Деси за културата като ресурс на капиталистическата икономика, тук звучат съвсем реално, дори безпощадно. въпроса е че и тук има хора, които не са изгубили инстинкта си да разпознават ценното от качественото. така че ползвайте инстинкта си :-)

    ОтговорИзтриване
  21. Весела, изумява ме представата за изкуството като плод на чувства, поезия, страдания и прочее отвлечени понятия, които трябва да бъдат намирани с инстинкта на критика. Всяка добра работа е подчинена на железни правила и логика, които са лесно доказуеми и идеята за плаващи, индивидуално обусловени и злободневно-проблемно-пързалящите-се-по-повърхността критерии само могат да хвърлят критика в канавката и да направят лоша услуга на художника, независимо дали резултатът от критиката е положителен или отрицателен. Това, което би улеснило работата на пишещия за изкуство е точно търсенето точка по точка на тези правила, логики, съпоставки, връзки и натрупвания от миналото и намирането на дългосрочни иновации в едно произведение. Разбирам, че да си визионер е идеален вариант за един критик и не всеки е дарен с това качество, но освен, че се среща рядко, в БГ критиката виждам и други много важни проблеми. Оставям настрана, че тя има бегла или никаква представа за процес на създаване на една работа( няма нищо общо с улавяне на космически вълни от ВЕФ-а ), по-лошото е, че дамите, които пишат в този блог не познават в развитие голяма част от местната сцена и съответно не могат да и дадат лице. От там идва цялото объркване за това кои сме. Смешно е да се очаква при нашата история да сме романтично-революционно ориентирани и левичарския патос, с който се е подковала Десислава ми е непонятен. Не трябва да забравяме, че светът на изкуството е многопластов и този бунтовен плам като един от тези пластове е маркетингова стратегия, която обслужва точно тези, срещу които е насочен, т.е. да продават кух поп-продукт. Това е другият проблем, след невъзможността поради лошо образование или липса на интерес, за прочитане на структурата на едно произведение - неумението за анализ на местната и световната ситуация. Най-неприятното е, че БГ критика има грешна представа за себе си, като за командващ батарея, който "по дефолт" трябва да засипва врага отсреща със залпове и да венцеслави протежетата си и в цялата тази аматьорщина ми липсва точно това, той да е просто любител на изкуството.

    ОтговорИзтриване
  22. Не споря. Оперативната критика е важна и не по-малко е важна. Това, че в Artforum се е появил коментар, който е изиграл ролята на коректив за някакъв авторитет е хубаво. То обаче не прави автоматично и "по дефолт" важна, ценна и основателна всяка критика, която търси "корективи" на авторитети или "рита" срещу тях. Защото ако това е така, то и жълтата критика щеше да си отживее!
    Позната ми е идеята за куратора като културен агент на сцената на глобалния капитализъм, така, както са ми познати и други, в някакъв смисъл по-регионални идеи, за политики на конструиране на "нови" идентичности, сцени и дори истории, а и други по-радикални идеи, за това, че cultural studies е форма на нов глобален колониализъм. Не казвам, че съм съгласна с последното, но и такава идея има - Б. Гройс.
    Въпросът е, какви са реалните проблеми, пред които ние се изправяме. Аз не смятам, че в България има оперативна критика, най-малкото и защото ние всички сме куратори. Критиката не стига по-далеч от това да прокарва свои стратегии и реторики. Вярно е, че понякога в малките неща се крие критическия заряд. Това, което обаче ние имаме за четене и мислене напоследък е толкова "непретенциозно", колкото например - "Диагноза на съвременното българско изкуство". Очевидно, че все още се занимаваме с "големите" неща, а тогава би следвало да си задаваме и големи въпроси.

    ОтговорИзтриване
  23. Благодаря, че се обърна внимание върху няколко много важни неща. А именно, че оперативната критика би следвало да разглежда събитията с оглед на по-широк контекст, да прави исторически връзки, да проследява стратегии и позиции. Сега отново към БГ - коя история? споделен ли е контекстът на изкуство у нас? чий архив и коя памет? Това не са просто пречки, а условия и критиката би трябвало да ги мисли, да работи с тях и да защитава позицията си.
    Да ви кажа честно, ако трябва да избирам пазара пред гилдийно-феодалната структура на местната сцена, която най-много да се раздвижи прегърнала байраците на културния мениджмънт (с цялата му позитивност), бих се замислила сериозно, дали да избера второто.
    И сега за майтапа, а и поради резонността на въпроса на Яра Бубнова за позицията на критиката ето един малък цитат от последния манифест, публикуван в бюлетина на СБХ - "Бизнес процесите в сектора на визуалните изкуства трябва да бъдат напълно преразгледани. По-точно държавата да ограничи опасностите от недостиг на социална сигурност, от неравноправие, породено от различната степен на успех на пазара на изкуство." Кажете, според вас - това ляв или десен манифест е? Хем се борят за равенство и права, хем, всъщност, за пари. В тази ситуация, колко гъвкав или пък "глобален" може да бъде критерият?

    ОтговорИзтриване
  24. И последно ... ако критикът пише за публиката, стремейки се сложно да формира позиция, имайки предвид собствените си убеждения и критерии, продукта, контекста, платформата (списанието, вестникът ...), от която пише и очакванията на публиката - то, дали наистина няма значение, дали пишеш в 1 или в 1000 различни издания. Можеш да пишеш и в 1000 - това не е забранено, но то има значение - най-малко, защото публиките са различни.
    А, също така и текстовете - те варират доста, от репортаж, през оперативна критика, до всевъзможни други, критически текстове.
    Що се отнася до Нищо лично - любопитно е, да, макар и да може да се мисли още, доколко "независима", а не просто "безименна" е тази позиция. Така или иначе обаче, с или без Нищо лично - дебатът за критиката стои. Както и въпросите.

    ОтговорИзтриване
  25. Джапанките Фила е готино име, жалко че бяха на Правдо иначе щях да искам кредит :)
    благодаря за левичарския плам, обикновено ме обвиняват в противното. знам че няма как да каже капитализъм човек без да го обвинят че е комунист :)
    това левичарско-бунтовно не знам какво е един от проблемите на съвременното изкуство, исторически проблем даже, който в българия избягваме, защото е наивен и уж не ни засяга, само че така малко се лишаваме от многопластовостта за която призовават джапанките.
    ще ми кажете че щом не интересува художниците все едно го няма, но теоретически това е една от точките на конфликт (супер интересен и заслужаващ внимание) между нашето и "западното" съвременно изкуство.
    съгласна съм че произведенията са подчинени на логика и железни правила. обаче моята критика за голяма част от произвежданото в момента (което съм видяла - очевидно не познавам достъчно добре българската сцена) би била че между художниците които ловят директно от веф-а и тези, на които са им толкова железни правилата че работите им са като по учебник, няма много интересни нюанси.

    факт е че има сериозен проблем с критиката, факт е че съм съгласна с голяма част от това което пишат нашите критици също.
    аз само ще подхвърля нещо което ми хрумва, за позицията на авторитет, която всеки лагер се опитва да заема, и която критиката по дефиниция приема също. много би ми се искало да успея да пиша не-авторитетна критика, за не-авторитетно изкуство. не знам дали проблема не е че по инерция се опитваме да доказваме че едно е по-добро от друго. ох и май тук също се присъединявам към това което казаха джапанките фила минус военната терминология. а уж аз бях по бунтовно-революционерския стил. любител, готина дума.

    ОтговорИзтриване
  26. Владя, велик е този цитат от СБХ бюлетина! мерси че го пусна.
    не можем ли да изкараме част от бюлетина и да го публикуваме за архив? би било интересно.

    ОтговорИзтриване
  27. пфу, днес не ми е ден за писане, Владия, сори за грешката на името.

    ОтговорИзтриване
  28. Весела Ножарова1 декември 2009 г., 14:24 ч.

    Браво на Джапаки Фила! много съм съгласна с анализа, който правиш за начина по който трябва да се анализа едно произведение на изкустовото. и въпреки това и ти знаеш, че само това не е достатъчно. както има много умни и анализиращи по правилата куратири и критици, така има и много добре познаващи правилата художници, но това много често не значи че работата е добра, въпреки преминаването на изброените от теб "улесняващи" правила на тестване. и тук опираме отново до ВЕФА на Деси, и до вълните, за които всеки критик също тярбва да бъде чувствителен. това наричам аз инстинкт. има много изложби, направени по всички правила, с художници "по темата", с куратски текст като слънце, а нещо липсва... разбира се тогава не се задоволяваме само да дажем "изложбата не ме кефи", опитваме се да анализираме сигнала, който сме получили и да го предадем на нужното професионално ниво.
    такива ми ти работи, Джапанки фила, деликатна работа е тя.... :-)

    ОтговорИзтриване
  29. От познаването на правилата(това е всъщност занаята)и от подредбите на структурите в тази рамка зависи дали това, което се получава е въглен или диамант - природен закон. В този смисъл няма нищо деликатно в това да отсееш купища информация и натрупвания, за да създадеш нова кристална решетка(художника) и да можеш да я прочетеш(критика). Ако действаш само по интуиция най-много да взривиш себе си.

    ОтговорИзтриване
  30. Десислава, ако изобщо има точка на конфликт( според мен не ) по този романтично-революционно-бунтовнически показател, то тя е изкуствена най-малкото по две причини. Първо - ние не сме преживели нито 1968 нито 1989. Второ - все още поддържам тезата, че политически ангажираното изкуство е маркетингов продукт, възползващ се от носталгията по тези времена и тъй като няма местен пазар то няма как да се случи. Вероятно съм се заблудил относно пристрастията ти от коментара за ХУО и Давос, за което се извинявам. Tова дали е участвал в срещата на елитите е от минимално значение, по интересен е въпросът какви са причините ArtReview да обяви един човек, който пише за, а не създава изкуство за номер 1 в 2009 Power 100?

    ОтговорИзтриване
  31. Весела Ножарова1 декември 2009 г., 16:01 ч.

    ех, много крайно, много... кой е казал САМО, кой действа само интуиция, кой ползва само едно, без да ползва друго и трето и пето?
    шляпай с тези джапанки малко по-на широко! за другото съм напълно съгласна.

    ОтговорИзтриване
  32. Предполагам, че опитът ти с местната сцена се формира основно от ОХИ-тата в СБХ и да си призная и аз не приемам за хора тези с лековитите картини и пафтаджиите, но някак не мога да повярвам, че всяка година само от Академията излизат по 200 човека и всичко това е "шкарто".

    ОтговорИзтриване
  33. Естествено има и такива творци, които са измисляли и правила и манифести, има и други, които са рушили с чук правилата на предходните. Не мога да се съглася, че творците са рационални, логични и практично настроени докато творят. Има цели течения в изкуството, които се хвърлят нарочно в несъзнателното, фантазмите и сънищата. Там тези формули и схеми няма да свършат голяма работа за критика. До бездната на сублимацията ни тласка именно въображението.
    Един критик трябва да има възможно най-много натрупвания в главата си, които да сведе към едно произведение и това пак няма да му е достатъчно, ако Еросът не го доведе до въздействието на произведението. Човек трябва да има поне малко страст към изкуството за да бъде творец, любител или критик. Иначе това би бил нечовек, или с една дума робот, който може да пресмята алгоритми. За Дейвид Линч за да твориш - инструмент номер едно е интуицията.

    ОтговорИзтриване
  34. Стилът и тезите на джапанките ми допадат много, макар и да се съмнявам в част от тях. Намирам ги за много удобно формулирани, но ми харесват.
    Толкова, че не ми се връща 10-15 коментара назад, за да отговоря на Владия и да я помоля да не вади букви и заглавия от контекста им. Да, Владия, мисля, че така нареченият „гъвкав” критерии е повече опасен и проблемен, но той е до някаква степен наложен от ситуацията, за която ти много уместно питаш в следващите си коментари „коя история? споделен ли е контекстът на изкуство у нас? чий архив и коя памет?”. Всичко зависи от това до каква степен ще решиш да „огънеш” този критерии и да пробваш гъвкавостта му. Просто приеми, че някой е избрал свободата да греши, вместо да възприеме „по подразбиране” само пет или десет авторитета като легитимни. Става дума за същата онази свобода, която така замечтано си коментирала с Диана Попова. В тази връзка не виждам по какво се различава изборът да пишеш анонимно в блог или в „1000 издания”. Защо едното романтично се опоетизира, а другото старателно се неглижира? Или аз се заблуждавам и не те чета правилно? Също в духа на неспирните благодарности искам да ти благодаря, че си направила опит да се върнеш към същината на въпроса за Нищо лично и това, „доколко "независима", а не просто "безименна" е тази позиция”. Може би този въпрос съдържа в себе си разковничето. Според теб при така разкритикуваната липса на позиция и повърхностни критерии на критиката в България, този блог прави ли изключение или не? Питам, защото той определено поддържа „правилната” позиция.
    Благодаря също и за цитата от бюлетина на СБХ. Не знам дали обърна внимание, но този т.нар. манифест също беше анонимен. Така и не се разбра кой го е писал.

    ОтговорИзтриване
  35. По отношение на ОХИ-тата, СБХ и „шкартото” те също са част от сцената, процесите и тяхното познаване, което така драматично ни липсва според джапанките. Ако се правим, че ги няма, също не е от полза за ефективното „четене” и „кристализиране”. Направо е авторитарно като идея и наистина потвърждава тезата, че тук 1989 не се е случила. Щом появата на някаква форма на многогласие се явява толкова драматичен проблем, значи настина ситуацията не е както трябва. Все пак си мисля, че джапанките трябва да ни разрешат някаква позиция и някакъв подход, ако ще да са леви и революционни, ако ще да са интуитивни, ако ще да са аматьорски, каквито те не са.

    ОтговорИзтриване
  36. Вера, помисли, реално ли е да задържиш интуицията, чувството, продукта на несъзнаваното или както искаш го наречи живо и еднакво силно през целия процес на създаване на една работа. Може и да върши някаква работа по време на автоматичното писане, но дали думата е истинския образ на чувството и до колко се изменя и придобива други смисли то в самия момент на изговаряне? Представи си щом има промяна още от мига на изказване, колко промени ще има след 3-6 месеца, когато работата излезе от леярната примерно. От книжки и фройдистка научна фантастика няма как да разбереш какво е творчески процес. Това е все едно да ти кажа на какво мирише Луната без изобщо да съм бил там, но уверен от прочетеното за нея.

    ОтговорИзтриване
  37. Е, Светлана, благодаря ти, че си се върнала 10 – 15 коментара назад, за да ми отговориш. Не е трябвало обаче да се връщаш още по-назад, за да извадиш същата реторика срещу някакви “правоверни” позиции и само-митологизиране като “ущипана Жана д'Арк”, които да смесваш с презрителна нотка на елитарно снизхождение за моята “замечтаност” и бройката на личните ми авторитети.
    Нали продължихме напред и си говорим аргументирано и с уважение към публичния дебат.
    Аз поне продължавам.
    Не, не ме четеш правилно. Нито ме използваш, “цитираш” достатъчно добре, че да престана да си задавам въпроси или да се почувствам притеснена. Смятам, че именно поради неяснотата на контекста, поради неговата не-единност и противоречивост е невъзможно да се използва “гъвкав” критерий, без човек до такава степен да се “превие”, че да изпадне в спекулативност. Под “гъвкав” критерий аз не разбирам това, да пишеш за различни (различаващи се като форма на изкуство) изложби с адекватен за тях критически апарат, а това да заемаш позиции по принципни въпроси, които, изказани с недомлъвки и без аргументи се променят от един текст в друг, а понякога и в рамките само на един текст, като старателно отбягват да формулират четливо за публиката мнение. Започнах да ти пиша конкретни въпроси, но понеже станаха толкова много, реших, че формата на коментар в блог не е най-подходяща – става твърде дълго. Във всеки случай впечатлява ме това, че не си даваш сметка, че твоята идеята за “гъвкавостта” на критерия умира там, където в пълно бойно снаражение срещу някакви подозрения в съществуването на “правоверна” позиция, се опитваш да изграждаш някакво “срещу”, което нито заема ясна политическа (разбирам политическо в широкия смисъл на тази дума) позиция, нито има четлива форма. Това настрана, залитанята в подкрепа ту на “радикалното” изкуство, ту на умелия арт-мениджмънт, който пък, отгоре на всичко щял и да официализира съвременното изкуство, правят критерия не гъвкав, а просто не-дотам-сериозен.

    ОтговорИзтриване
  38. Един съвет: не се захващайте с Владия. Ще става все по-лошо и по-лошо.
    Читател-практик

    ОтговорИзтриване
  39. за лявата позиция - странно е как от нейна гледна точка критическият анализ, базиран на неясна интуиция и този, основан на логика, "знание" и "железни правила", ако не в резултатите, то в политическата позиция не прави разлика. Нима голата интуиция и улавянето на сигнали от страна на критиката не крие опасност от създаването на елитарна позиция, в която гласът на критиката се разкрива като "тайно", "никомунепостижимо" знание, което никога не може да бъде оборено, защото никога не се е аргументирало - примерен въпрос?
    Специално към Десислава - ето тук, разговорът става друг и вероятно много по-дълъг, защото аз не съм съгласна с голяма част от нещата, които днес чета като критика. Ще посоча няколко принципни несъгласия: Не съм съгласна с "гъвкавостта на критерия", както вече казах. Не съм съгласна реторики, познати от началото на 90-те да се усвояват днес като че ли те се развиват по нов и уникален начин. Не съм съгласна да продължаваме да водим битки на авторитети, когато далеч по-съществени неща, които би трябвало да ни обединяват в някаква обща критика, като например как се представя историята в изложби като "Образи от подземието", или защо осъмнахме с култур-мениджърски (в най-добрия случай) проект за музей, вместо с концептуален, кураторски и т.н., както и всевъзможни други теми остават просто подминати. Не съм съгласна критиката да заема някаква привилигерована позиция - (дори) спрямо самия автор, дори и когато в критическите текстове на същата тази критика има елемнтарни фактологични грешки. И с други неща не съм съгласна.

    ОтговорИзтриване
  40. Здрасти Владия,
    Е, не бъди чак толкова печална. Нали си говорим просто. Относно кумирите, аз например като малка харесвах Depeche Mode и Madona едновременно, после Nirvana по същото време с Ван Гог, Гоген и Тулуз Лотрек. После открих други неща. Важното е да има plesure, както се казва. Човек се развива докато открива нови и нови неща. Иначе става сектант. Прибери оръжието, защото както пеят Nirvana And I swear that I don’t have a gun.
    Хубаво е да можем да критикуваме нашите кумири. Само истинския фен, може да различи кога неговия кумир не стигнал собствените си граници и кога ги надминал. Иначе бихме били някакви потребители на брандове.

    ОтговорИзтриване
  41. Верче, извинявай - ама за какво говориш ? Критикувай Толуз Лотрек - не ти преча.

    ОтговорИзтриване
  42. Май че коментарът ми по-горе не е съвсем ясен. По-лошо сте става за списващите блога, не за Владия.
    Читател-практик

    ОтговорИзтриване
  43. И последно, Светлана, не съм аз Нищо лично, спокойно – не ме е страх да защитавам публично и с името си позиция, която ако случайно изкажеш – веднага те слагат в графата “забранен”, фен, сектант, чакай ... сигурно има още, защото, ох, боже – подозират те в някаква “правоверност”. Аз казах нещо за “нищо лично”, ти го цитираш и задаваш като въпрос – очевидно мислим в една и съща посока, аз все още нямам отговор - ти, имаш ли?

    ОтговорИзтриване
  44. Верче, sorry, написала съм Тулуз Лотрек с грешка ... ако искаш да си говорим за фенстване .. . дай друг, нов пост - веднага ще се включа, че и аз имам истории за разказване :)))))))) Айде, лека нощ!

    ОтговорИзтриване
  45. Владия,
    Ако искаш да водиш разговор, научи се да чуваш другите, а не да се опияняваш от собствения си глас. Вече няма нищо общо с критиката това.

    ОтговорИзтриване
  46. Владия, май ще се вслушам в анонимния е ще спра да ти пиша тук, защото много си се разпалила, почервеня ми монитора.
    Не мисля, че си в позиция да даваш напътствия за развитието на критиката в България и да посочваш теми. По твой си увъртолен начин избегна отговора на въпроса ми. Няма да те питам повече. Тази реакция ми е достатъчна. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  47. Едно е да вземеш отношение по темата друго е да ни строяваш най-дидактично по ъглите. Не знам защо реши, че имаш право на това.
    По отношение на Нищо лично нямам никакви протеснения още по малко, че това си ти. Текстовете там показват друга чувствителност, ако мога най-общо така да го формулирам.

    ОтговорИзтриване
  48. Между другото, ще се върна много коментари назад, където Деси спомена за селекцията на кураторите, които стимулират изкуство като здравословна критика на системата, без да я рушат.
    Ако се огледаме 2-3 години назад кой и как въобще изрази някаква позиция спрямо ситуацията в България от това време? Сещам се само за Недко Солаков. Иначе всички останали бяха недоволни, обаче никой друг не намери за необходимо да го заяви като артист или като критик.

    ОтговорИзтриване
  49. Джапанките Fila,
    Аз говоря за това, което достига до зрителя, или до критика. А момента на създаване си е отишъл безвъзвратно, то е ясно, не можеш да минеш през една и съща река два пъти. Можеш обаче да слушаш една соната сто пъти и пак да ти отвява главата. Това е което достига до теб. Очарованието на творбата, която да го наречем, се съприкосновава с твоето вътрешно око. Това е добро начало, за да копаеш в логиките и мотивите. Разбира се колкото повече си гледал и чел по-лесно се ориентраш в правилата, обаче ако само четеш оставаш глух и сляп за много неща, които творбата ти говори.

    ОтговорИзтриване
  50. Откъде дойде сега и тази дидактичност? Ако ти се чувстваш "строена" това е отделен въпрос.
    Не сме на едно мнение, казвам, "не съм съгласна" - кой да ми даде "право" да се включвам и да критикувам / изказвам мнение за критиката?
    Ти ли трябва да ми дадеш право или СБХ, или някой друг - кой?
    Аз правя изложби, водя две програми за съвременно изкуство, отговорен редактор съм на електронното сп. Пирон, имам дипломна работа за съвременното изкуство в България от 90-те, публикувана в сп. "Критика и хуманизъм", пиша си дисертацията, преподавам, организирам публични дебати за критиката, на които те поканих и пиша във в. Култура също - вярно, не е оперативно, защото смятам, че да заемаш всякакви позиции не е много здравословно. Мое мнение!
    Но пък за сметка на това чета - изключително оперативно!
    Кой, според теб трябва да ми даде право?
    Не ме питай, вярно - може и да ти отговоря.

    ОтговорИзтриване
  51. Браво, браво, чудесна трудова характеристика. Поздравления!
    Не сме на едно мнение, но това е съвсем здравословно. "Всякакви позиции" едва ли, защото твоята например няма как да я заема.

    ОтговорИзтриване
  52. а и още нещо. по отношение на неправилното "ползване" и "цитиране" няма как да те надмина. интересно ми е до какви висоти още може да достигне колажът от мои текстове, който така "спекулативно" сглобяваш.

    ОтговорИзтриване
  53. Светла, ако имаш с какво да защитиш тезата си - направи го, но с тези лични нападки - издишаш.

    ОтговорИзтриване
  54. samo da vi svetna koj e djapankite Fila

    http://continuetosuffocate.blogspot.com/

    georgi djongarski каза...

    В цялата трагикомедийка наречена "Битката ИСИ срещу САМСИ" няма положителни герои и цялото скубане на коси е режисирано от две фракции на едно и също котило, чиято цел е единствено разпределянето на плячката от опоскването на един квазимузей за съвременно изкуство,от една страна и от друга за запазване на правото за пробутване на собствените си артисти-средношколци.
    Ако не знаех, че Иво Мудов е част от ИСИ, бих се доверил и повярвал в искрените му намерения по отношение на български музей за съвременно изкуство, но колкото и да се опитвам, не успявам и се чувствам странно отвратен.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  55. Джапанки, не виждам нищо лично в това, което съм написала, а още по-малко пък нападки. Водя някакъв диалог (то не е дискусия това вече), който обаче ми е безинтересен и не ме стимулира да защитавам тези. Аргументите насреща не могат да ме провокират да се обяснявам, защо съм написала това или онова. Интересно ми е как в така в говоренето за критиката в България като примери се ползват цитати от мои текстове и най-много цитати от романа на Десислава Димова, който е в съвсем друг литературен жанр. Верно като негативен пример, но така като гледам досега нищо позитивно не се каза за критиката изобщо. При това положение няма как да не тълкувам това говорене като преднамерено, което го обезценява като дискусия. Затова просто си говорим. Говорим си на ти, но това не значи, че се нападаме лично.

    ОтговорИзтриване
  56. Светлана, като цитирам - слагам кавички, понеже така са ме научили моите авторитети още от 8 клас. Погледни по-нагоре, пак.
    Романа на Десислава Димова съм го прочела до около 30-та страница. Има неща, които много ми харесаха, с други не съм съгласна, но не ги възприемам като критика, а като част от произведение - и ми е приятно и готино да продължавам да чета.
    Ако ще казвам нещо по този въпрос, ще го кажа в другия пост по-горе - за романа.

    ОтговорИзтриване
  57. Анонимен, поздравявам те Шерлок! Хахахаха!

    ОтговорИзтриване
  58. Светла, този сценарий "Не сте ми на нивото, скучно ми е да си играя с вас!" не го ли водяхме вече във facebook по повод на "Чалгата". Кофти начин за измъкване! Хайде наистина да не си губим времето с "детинщини".

    ОтговорИзтриване
  59. Джапанки, ти затова ли не се подписваш с истинското си име? Кофти е като не се чувстваш съвсем комфортно в него май?

    ОтговорИзтриване
  60. Светлана, ако имах притеснения да се подписвам с моето име, нямаше да пускам линк към блога ми, нали!?

    ОтговорИзтриване
  61. Сега вече си обяснявам откъде идват теориите за пазарната конспирация и политически ангажираното изкуство и този разговор наистина се обезсмисли окончателно. Ако трябва да се говори за позиция непременно "срещу" джапанките са идеалният пример за нея. Така и не разбрах "за" какво е този човек.

    ОтговорИзтриване
  62. Нали до вчера харесваше стила и тезите ми. Днес какво стана? "Гъвкави" критерии май!? Хахахахаха

    ОтговорИзтриване
  63. Тезите ти ги намирам все така удобни, както писах и по-рано. Стилът ти е вдъхновен, но фактът, че не знаеш, какво искаш си остава. Но това не е мой проблем. А ти си последният човек, с който ще дискутирам критериите си. Все пак достатъчно време и внимание ти отделихме вече.

    ОтговорИзтриване
  64. "...достатъчно време и внимание ти отделихме вече" !!!Джапанките менте FILA от Женския пазар наистина дават сила! Въпрос на стил!

    ОтговорИзтриване
  65. Светлана, благодаря за отделеното внимание и за това, че ме допусна да коментирам на твоя територия. Друг път ще внимавам като се шмугна между големите. Хахахаха! Не се обиждай, че не искам да си говоря вече с тебе, но ти май имаш "малко проблемче" със самовъзприятието и диалогът с теб избива на катунарско дърляне. Все пак, един ден ако не ми се сърдиш вече, разбира се, разчитам на теб да бъдеш така добра да ми обясниш как седят нещата, защото малкия ми скулпторски мозък не е създаден са тези визши сфери на интелекта, а се надявам да преуспея. Оставям те да се цупиш, а аз с удоволствие ще си продължа разговора с интелигентните млади дами Владия и Десислава. Поздрави

    ОтговорИзтриване
  66. Изчезна ми последния коментар! Дали пък вече не ми е забранен достъпа?!

    ОтговорИзтриване
  67. Джапанките Fila,

    Имам един въпрос сега като стана ясно, че се занимаваш със скулптура. Относно железните правила на занаята, които започна да коментираш вчера.
    До колкото ми е известно, скулптурите още от класиката и елинизма са успявали да балансират човешка права фигура да стои на опорните си точки, без да се налагат странични подпори. И това безспорно е голямо постижение в еволюцията на скулптурата. Имах удоволствието да ги видя на живо тази година.
    Въпросът ми е ти умишлено ли не прилагаш тези правила на занаята, в смисъл противопоставяш им се, или има някаква друга причина за това. Защото фигурите, които видях в интернет бяха или легнали и подпряни с от всякъде с подпори.

    ОтговорИзтриване
  68. Джапанките Fila,
    Имам един въпрос, тъй като както се оказа, се занимаваш със скулптура. Относно железните правила на занаята, по които трябва да се прави произведението. Нещата които коментира вчера.
    Още от времето на класиката и елинизма скулптурите са били в състояние да създадат изправена човешка фигура, балансирана на отделни точки на тялото, без да се налага да я подпират с опори. Това безспорно е голямо постижение в развитието на скулптурата. Имах удоволствието да видя това в оригинал.
    Ти умишлено ли избягваш да прилагаш тези правила на занаята, имам предвид противопоставяш им се, или има друга причина за да не ги ползваш? Защото в скулптурите, които видях днес, ако не са лежащи фигури, са подпряни от подпори, дори когато буквално се облягат една на друга.

    ОтговорИзтриване
  69. Последно включване. Тъй като ме обвиняваш в това, че изказвам теории и ги нагаждам да са удобни за мен аз ти изпращам линк към една много любопитна статия от Le Point, която обяснява феномена happy-boom и защо политически ангажираното изкуство се харчи толкова. Надявам се да четеш френски.

    П.С. Кликни върху името ми

    ОтговорИзтриване
  70. Весела Ножарова3 декември 2009 г., 1:57 ч.

    Преди години, когато работех в Червената къща, на дебатите, които организирахме все се намираше да се появи по някой "пациент". изглежда си съвсем нормално, всичко уж му е точно и в един момент става и изнася супер странна реч. така на микрофона, с пълно гърло. настава неловко мълчание и някак от този моминет на татък нищо в дискусията няма стойност и смисъл. дааа, такива ми ти работи.... затова мили съдебатници, мисля да смятаме темата за приключена! поздрав от Париж, Весела Ножарова

    ОтговорИзтриване
  71. Моля, продължете това, което сте започнали. И аз съм "пациент", така че сме поне двама, различно е от онази къща. Не се вслушахте в предупрежденията ми по-горе, затънахте до шии, а сега се мъчите да бягате. Бих искал да погледам още.
    Читател-практик

    ОтговорИзтриване
  72. Весела, глупостта винаги ме е втрещявала, но не очаквах, че може да стигнеш до там, че да използваш коминтерновски похвати за запушване на устата. Много долно!

    ОтговорИзтриване
  73. Вера, поздравявам те за това, че си успяла да видиш изправена фигура! Тези "подпори" се наричат арматура и се използват по време на процеса на моделиране, защото глината не може да носи теглото си без да се деформира. Друг е случаят с метала. Той е достатъчно твърд, за да понесе собствените си сили на натиск, усуквания и прочее, затова не са му нужни "подпори".
    Дай сега някое друго въпросче!

    P.S. Моля те прави разлика между скулптор и скулптура. Излагаш се като изкуствовед. Хахахаха

    ОтговорИзтриване
  74. Ами добре, ще се радвам да видя нещо, което не е заготовка, ако има.

    Повечето от античните скулптури са от мрамор, от метал има много малко запазени.

    Вторият ми въпрос е; защо тазът на Якоб или на Ангела е широк като на многократно раждала възрастна жена?

    И смяташ ли, че религиозните теми са актуални за общество като нашето?

    ОтговорИзтриване
  75. Май ще трябва да направиш нова тема "Образование"!
    Запазени са повече мраморни скулптури, защото мраморът е бил в изобилие, по-мек от гранита и не е ставал за отливане на топове.
    По вторият въпрос. По добре ме питай защо "Лазар" има три десни крака и какво означават птичите крила.
    Трето. За да видиш дали религиозните теми са актуални, потърси работи на Деймиън Хърст, Мартин Кипенбергер, Джан Хуан, Терънс Кох, Хуан Йон Пин, има и много още.

    ОтговорИзтриване
  76. Изпращам ти и малко информация за изложби, свързани с религиозни теми. Другият път няма да е безплатно!

    P.S. Кликни върху името

    ОтговорИзтриване
  77. Маниерът на тези автори е съвсем друг, надявам се правиш разлика, да не говорим, че в тези страни религията има огромно влияние за обществото, за разлика от нашето.

    Просто да си живеещ склуптор не те прави съвременен художник.

    Георги, не ти обръщам гръб, просто загубих интерес.

    ОтговорИзтриване
  78. Браво! Точно се бях уплашил, че прекалено задълбахме в средношколски обяснения и ето, че пак се връщаме към основната тема, за критериите. Обясни ми причина, по която да не съм съвременен художник. Дали живея в друг век, работя по несъвременни теми, медията ми е неактуална, използвам старовремски материали? Кажи?

    ОтговорИзтриване
  79. Ot niakolko dni se opitvam da "sedna" i da napisha i az edin komentar, tui kato chesto se namiram "mejdu dva stola": tozi na kritika ili na teoretika na izkustvoto i tozi na hudojnika. smiatah da vi pusna edna kratka istoria na t.nar "critical studies", za koito se nadiavam, che ste po-dobre informirani ot men. no reshih, che sled kato djapankite fila aka. georgi beshe kritikuvan po slednia nachin "prosto da si jivvesht skulptor ne te pravi suvremenen hudojnik" citat vera, reshih che niama da se pravia na "po-umna" ot vas, a prosto shte izkaja silnoto si vuzmushtenie ot podoben rod formulirovki. dokoga smiatate vie kriticite, che nie hudojnicite sme zatvoreni mejdu chetirite steni na atelietata si i ne znaem sa kakvo stava na vupros? georgi yasno pokazva ne samo s umestnite si komentari, s bloga, koito poddurja, no i s tova, koeto pravi v atelieto si, che ima sobstvena poziciya i MISLI i nai-veche ne iska narochno da pravi razlika mejdu kritik i hudojnik. da ne govorim, che vsichki malko ili mnogo izvestni programi: za spravka whitney independent study program i programite po visualni izkustva vkluchvat v goliamata si chast lekcii po teoria na izkustvoto, curatorial studies i kakvo li oshte ne i v sushtoto vreme sa adresirani ne samo kum bogoizbrani kritici, no i kum hudojnici.
    otdavna veche na nikoi ne mu se zanimava da slaga horata v razni papki i da gi opisva kato takiva i onakiva. taka che se nadiavam pri sledvashtia vi kriticheski razgovor i posledvalite go komentari da ne se nalaga da cheta takiva neprofesionalni izrechenia i debata da bude produljen v konstruktiven duh.

    pozdravi

    ОтговорИзтриване
  80. da, i az iskam da znam prichinata, poradi koyato georgi ne e"suvremenen hudojnik", zashtoto ako napisha, che osnovno se zanimavam s jivopis, sigurno shte me pratite niakude pri malkite holandci.

    ОтговорИзтриване
  81. Мълчание - не съм и очаквал друго. Големи сте, когато "изпляскате" някаква глупост, но после сте абсолютно боси да я защитите с аргументи. Несериозно и непрофесионално звучи доводът "така е, защото АЗ казвам" и след това тишина. След като не сте способни по никакъв начин да дадете смислен отговор на един прост въпрос, без да имам нищо лично, смятате ли, че ставате за тази работа?
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  82. ей, джапанките, май ти е много скучен животът, че се държиш като детенце след края на сънчо. ми ако не знаеш една дискусия - още повече в нета, може да се изчерпа, без темата да е разчепкана отвсякъде. да не говорим че се започна от проблема за анонимността и критиката и докъде го докарахте, все пак 83 постинга са великолепно постижение, нищо че една трета са твои, бъди търпеливо момче и изчакай да се появи друга дискусия тук, или където и да било, аре хлопвай кепенците

    ОтговорИзтриване
  83. Жалко, жалко за ентусиазма ви, AADF...Особено последният постинг (очевидно писан от една - разтроена и разчетворена - от вас) разкрива хора, които май никак не обичат художниците.
    Читател-практик

    ОтговорИзтриване
  84. interesno kak smiatat hora, koito ne obichat hudojnicite, da si izkarvat hliaba s pisane za sushtite. ne vijdam nito entusiazum, nito interes. kakvo e togava?
    meredith

    ОтговорИзтриване
  85. Анонимен( Петък, 2009,Декември 4 20:54), не очаквай да получиш отговор на просташките си "остроумия", но темата така или иначе остава отворена, ако не тук, то някъде другаде.

    ОтговорИзтриване

Уважаеми читатели и гости на AAD foundation, модераторите на блога имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат:

- спам или непоискани търговски съобщения
- нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа
- призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие
- обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности
- порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права
-нямат отношение по темата на материала