3 ноември 2009 г.

Пак за машините

Ние и те – те и ние” е озаглавен проекта на Павел Койчев в галерия “Индустриална 11”. Творенията на  автора са две фигури на мъж и на жена  противопоставени в пространството на галерията. Това са фигури монументални,  крупни и силно стилизирани. Те стоят тежко, макар че са направени от стиропор. Най—вече са антропоморфни фигури, които по един или друг начин представят мъжкото и женското начало, изобщо човешкото и радостта да бъдеш човек.
Между фигурите са разположени три индустриални машини с мащаби близки до скулптурите, оградени от лехи от изкуствени цветя. Връзката между двете е текста на ЧЖУАНЦЗЪ от ІV в. пр. н. е.) който казва: „На оня, който използва машина, работите вървят механически, на оня, чиито работи вървят механически, сърцето му става механическо. Оня, който има в гърдите си механическо сърце, изгубва пълнотата на чистата простота. Който е загубил пълнотата на чистата простота, той няма да се утвърди в живота на разума. Оня, който не се е утвърдил в живота на разума, няма да подкрепя пътя.”
Текстът, не ни оствя и сянка на съмнение, че тук машините са представител на нечовешкото, на бездуховното и механичното като пагубно за творчеството. Те, както и изкуствените цветя, не могат да заменят истинските неща, истинската човешка същност, духовност и изкуство.
От друга страна самите машини обладани от въображението придобиват онази притегателна сила на самостоятелни свръхчовешки творения с ултимативна мощ. (Подозирам, че въпреки дидактично-морализаторския текст, самия автор е бил примамен от въздействието на им.) Заедно с това в съзнанието нахлува, една неканена, но неизбежна  ретроспекция към изкуството.  Още с появата си, в зората на индустриално-техническата революция, нечовешкото в лицето на техниката е предизвиквало отврещение и заедно с това неустомо привличане. Чуствителни умове на времето са усетили, че машините ще преобърнат радикално социалния строй и човешките взаимоотношения. Машините заемат съществено място в творчеството на футуристите, дадаистите, конструктивистите, киннетичното изкуство и т.н.
Фигурите на Павел Койчев за замислени и направени, за да стимулират визулното сетиво, да го поканят да се взира в стилизацията, да ритмува формите, изобщо да предизвикват съзерцание. Те са впрочем форми на изкуството, с чиито сетивни нагласи, публиката е привикнала от времето модернизма.
Изборът на Дюшан да използва машина за бъркане на шоколад и други подобни машинории, като прототип за свои произведения е не само следствие от фаворизирането на техниката по негово време.  То се основава във фундаменталния акт, на отказ от красивото, от онова което, предизвиква преди всичко, изкушение за окото. Сложността на този акт включва противопоставяне на изгредения приемлив и кротък common sense на времето, на механизма на възприятие на света, който захранва повече сетивата отколкото въображението и в полза на концепта.
И двете нагласи звучат достатъчно ретро към настоящия момент от състоянието на изкуството, но се срещат, без дори да желят в галерия “Индустриална 11”. Онова, което се случва  там е мястото, където двама стари познайници се е разминават (все едно на улицата), разменят си погледи, и продължават всеки по пътя си, без да се разпознаят.
В.М.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми читатели и гости на AAD foundation, модераторите на блога имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат:

- спам или непоискани търговски съобщения
- нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа
- призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие
- обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности
- порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права
-нямат отношение по темата на материала