Little Black Curly Hair ( с участието на двама български художници )

Черен Малък  Къдрав Косъм

Black Little Curly Hair

Галерия Капатос, Атина

Kappatos Gallery, Athens

Галерия “Капатос” се намира на улица “Атина”. Тази улица пресича самия център на града и свързва площада “Монастираки” с площад “Омония”. От “Mонастираки” плъзват малките улички в посока Акропола, където туристите попадат в шарения капан на сувенирите и таверните. В другия край, e площад Омония, място нажежено от наскоро пламналите демонстрации и концентрация на асоциални хора, вечер.
Галерия "Капатос" заема етаж от публична сграда и разполага с изложбена площ от над 500 квадратни метра. Откриването протече по традиционния за Атина начин: Приемат се посетители от 8ч. вечерта, но започват да се тълпят след 9 и така до 12. Идват наистина много хора, макар че галеристът обясни, че заради блокиране на града от демонстранти, не са могли да дойдат достатъчно.
Концепцията и селекцията на авторите е изцяло по идея на Никос Хараламбидис. Участват Нарда Алварадо, Гюлсун Карамустафа, Акрам Заатари, Уилям Кентридж, Правдолюб Иванов, Недко Солаков, Кай Шиеменц, Мунир Фатми и проектът Араб Гугенхайм.
Black Little Curly Hair (Черен, Малък, Къдрав Косъм ).
Концепцията на Хараламбидис започва с англо-саксонските стереотипи за красота, които принуждават жени с африкански и семидски произход да изправят и боядисват къдравите си черни коси, също както и Майкъл Джаксън.

Но както, той сам пише в края на текста си, отвъд всякакви сложни кураторски концепции, съществените граници на творците взели участие в изложбата са тези на техния произход; Средния изток, Източна Европа, Южна Америка и Африка, според който те трябва да имат черни косми поне на интимните си части. Зад шеговития тон прозира нежеланието да се дефинират творби, достатъчно сериозни сами по себе си. Проектът съдържа различни по вид медии, различни нагласи и подходи към също така, различни теми. Връзката между самите работи изглежда достатъчно хлабава, за да не налага поуки. Общото между творбите е точката на напрежение, която се осъществява в сблъсъка на непримирими социални, политически, религиозни и логически конструкти. Това определя и вътрешно-ироничното съдържание на творбите, където всеки един визуален елемент се превръща в трамплин, от където смисъла се оттласква в друга посока и така никога не се закотвя в окончателна и крайна развръзка. Политико-филосовският момент непрекъснато е налице заедно с другите възможни интерпетации на отделните творби. Двадесет години след падането на Берлинската стена, тази изложба напомня за стените и преградите - ментални и физически, които все още съществуват.

По същия начин изложбата преминава  между открито политическата работа на Гюлсун Карамустафа, поетичните обекти на Правдолюб Иванов, еклектичните работи на Никос Хараламбидис, диалектичните рисунки на Недко Солков и абстрактните модели на Кай Шиименц.
Изложбата е доминирана от три големи инсталации на Никос Хараламбидис, и от още четири текстилни пана. Докато гледаме работите на Никос Хараламбидис не трябва да забравяме нито за миг средата от която произлиза. Той е кипърски грък, който е преживял целия ужас на гражданската война през 1976г. Семейството му е напуснало принудително собствения си дом, Хараламбидис е станал свидетел на свирепите сблъсъци между гърци и турци и изграждането на стените между териториите. Тези милитаризирани зони, поделени от гърци, турци, сили на ООН и от колонизаторските останки на британската корона са оградени със стени от торби пясък, и най-често от петролни варели, увенчани от спирали бодлива тел. Всъщност творбите му съдържат в някаква наглед милитарно  модернистка еклектика вплетена в личната му съдба. Модернистките референции към архитектурата и Баухаус са постоянни.

Много от елементите на творбите му постоянно възстановяват това придобито състояние на напрежение от близката история на страната му. Той съставя кострукции, където често присъстват варели, бодлива тел, униформени лица, високоговорители. Неща, които са болезнена част от пейзажа на Кипър.

"Работнически парламент"

"Workers parliament"

Инсталацията се базира на момент от семейната история на автора. Действието се развива в Лимасол, Кипър, 50те години. Дядото на автора е конструирал специална платформа за бизнес гости от Саудитска Арабия, Кипър и Ливан. Почетните гости, облечени с бели арабски роби, е трябвало да бъдат забавлявани от оркестър шотландски музиканти в традиционните шотландски килтове. (Поне така се случва според представите на автора) Встрани е стоял британски военен, който е трябвало да охранява музикантите или по-скоро да маркира британските сили. Британското присъствие на острова винаги е било смятано за нагло натрапничество. По това време Coca-Cola е спонсор на събитието и музикантите е трябвало да свирят пред огромен рекламен надпис. Компанията настъпва на местния пазар и това е признак за преминаване на кипърското общество от агрикултурно и традиционно към буржоазно-капиталистическо. След няколко дни платформата е била гневно разрушена от кипърските работници в знак на съпротива срещу британските окупатори и експанзията на Coca - Cola. 

детайл от "Workers Parliament"

От ляво: "Исус е единствения евреин, който обича палестинците" печат върху мокет,

От дясно: "Палестинско семейство на прага на своя дом"

"Аркадия"

"Трябва да проектираш всички свои мебели по начин, че да послужат като знамена в подходящия момент за революция"

"You should design all your furniture in a way that would serve as banners for the right time of revolution"

Не знам дали има смисъл да се казват много неща след това заглавие. Леглото, печката и диванът са конструирани, за да могат да бъдат пригодени за бойни действия. 

Това тук представлява умален мащаб на стената между Израел и Палестина. Караулката е с прозорци директно заети от къщата от началото на 20 век на авангардния архитект Константин Мелников. На обратната страна на стената има фотография с изглед от интериора на този дом.

Konstantin_Melnikov

Нарда Алварадо

Narda Alvarado

"Маслинено зелено"

"Olive green"

Филмът на Нарда Алварадо “Olive Green” представя как боливийски полицаи в маслено зелени униформи излизат под строй насред един булевард и съвсем сериозно, внимателно и бавно изяждат по една единствена зелена маслина от пластмасова чинийка, след което се оттеглят пак под строй. През това време чакащите шофьори бибиткат гневно.

Кай Шийменц

Kai Schiemenz

"The Suspended Empire of Splendor"- гипс

 Модел, който напомня скулптурата на Татлин

Сантяго Сиера

Santiago Sierra

                                                                    

    “El Deguello”- видео

    

Сантяго Сиера е добре известен по света със шокиращите и провокативни проекти. Тук е представен с едно видео и този графит. Рисунката е закрита с бели банери и е общ проект на Сиера и Хараламбидис. Съществата изглеждат като изкочили от кутията на Пандора наподобяват рисунки от латиноамериканската традиция, заедно с това на анимационни герои и градски графити, плезят се или се чекнат вулгарно като халюцинации от “Голият Обяд”. 

Недко Солаков

Nedko Solakov

Серия рисунки "12 desperate stories"

"Някои от моите способности"

"Some of my capabilities"

Правдолюб Иванов

Pravdoliub Ivanov

В средата;

"Няма забранени мисли"

"There Are No Forbidden Thoughts"

в ляво, част от "Аркадия", Никос Хараламбидис.

2 фотографии от серията "Non Works"

2 Photographs from the series "Non Works"

3 Рисунки от серията "Existing Subjects"

3 Drawings from the series "Existing Subjects"

"Няма невинни начини на гледане"

"There Are no Innocent Ways of Seeing"

"Trap"

"Капан"

"Четка с къдрави косми"

"Brush with curly hairs"

Mounir Fatmi

"L'homme sans cheval mtv 03"

 Мунир Фатми

   "Мъжът без кон"

В този филм се вижда човек в кавалерийска униформа който започва да рита книга със заглавие "История", крачейки по кален и разбит път, докато книгата се съсипе напълно.

Мунир Фатми участва в изложбата “Check List Luanda Pop” в рамките на 52 Венецианското биенале (последното с българско участие) с ето тази работа.

"Гюлсун Карамустафа"

Gülsün Karamustafa

"Making of the wall"

Гюлсун Карамустафа представя филм с интервюта на три политически затворнички в Турция, които първоначално са подложени на ограничителен режим, а в последствие са станали свидетели на появата на стени около зоната и превръщането на мястото, което са обитавали в затвор. Костюмът от дясно е модна дреха от епохата, в която се развива действието на разказите.

Изглед от уъркшоп на Никос Хараламбидис със студентите от Атинската художествена академия. Творбите от уъркшопа са представени в листа на изложбата под името "Араб Гугенхайм". Това е дългосрочен проект на Хараламбидис. 

Kostas Emmanouilidis (студент)

Drawings, mixed media

рисунка

Тодорис Ковеос (студент)

Thodoris Koveos

Angelidikas Andreas

Ангелидикас Андреас

Това са макети на уреди, за прослушване на въздушното пространство конструирани от Британската армия през Първата световна война. Такива съоръжения все още се намират на отделни места из територията на Кипър. В случая архитектът е добавил шарки от ярки цветове и е превърнал амплифаерите в малки дизайнерски джаджи. 

Anggelos Papadimitriou

Ангелос Пападимитриу

"Charalambidis"

Работа посветена на Никос Хараламбидис

Уилиам Кентридж

William Kentridge

В изложбата е показана селекция от магнетичните анимации на известния

Южноафрикански художник.

текст: Вяра Млечевска