С повод и без повод

В галерия Райко Алексиев до 24 ноември, може да бъде видяна изложбата Оrbis Pictus. Заглавието буквално значи “Светът в картинки” и е заглавие на книга написана и илюстрирана за деца от чешкия педагог Комениус през 1658. Опознаването на света под формата на игра е в основата на проекта на Петър Никъл и кураторите Иржи и Радана Валдови.
Всеки един от обектите е интерактивен,
като може да издава звуци, да бъде задвижен, или да пресъздаде визуален ефект. Например има огромен калейдоскоп, инструмент със струни, който напомня на китара или инструмент с клавиши, който напомня на орган. Всички тези машинории изглеждат изработени на ръка, сглобени от чарковете на други уреди и разни природни образования. Всъщност всичко е произведено прецизно и с търпеливо усърдие.
Изложбата без съмнение е много забавна. Човек може буквално да си играе с тези съоръжения и напълно да забрави за останалия свят, докато им се насити. Точно както отиваме на лунапарк и се забавляваме съвсем чистосърдечно на влакчетата и кривите огледала. И в този аспект изложбата стои много по-близо до забавлението отколкото до изкуството.
Сещам се и за механичните обекти на Леонардо да Винчи, автоматоните по времето на Belle Epoque, фантазиите на Жюл Верн, бутафорните ракети които се появяват в нямото кино и за чудатите машини от времето на индустриалната революция, които са вдъхновявали авангарда от творци на времето. Всички те са живяли със силното желание да реконструират света в полза на човека с наивни, но трогателни съоражения на техниката и механиката. Тази чудатост се е превърнала в храна на самоцелния маниеризъм на отделни творби като някои от филмите на Жан - Жак Ано; “Града на изгубените деца” и “Деликатесен”. В двата филма е пълно със странни машинки направени от дърво, лупи, медни чаркове, пружинки и т.н. Машинките са съществени детайли от една нереалистична фикция и място без слънчеви лъчи, с подгизнали улички в стил “Клетниците”. Геройте са с откровенно гротескови лица - малко от Ян Саудек, като махнем сексуално перверзния момент и малко от хибридната органичност на Гигер. Всичко това е мрачна приказка потопена в режим сепия.
В Изложбата Orbis Pictus предметите са също така, изпълнени с патоса на отминала епоха, и тъкмо за това са маниерни. Всичко това не им пречи да бъдат забавни и развлекателни, ако не ги объркваме с изкуство.

В.М.