Една изложба за красотата в изкуството и за дързостта на няколко съвременни български художници

ДЪРЗОСТ И КРАСОТА

Куратор: Светлана Куюмджиева

Иво Бистрички, Рада Букова, Лора Димова, Бора Петкова, Симеон Симеонов, Симеон Стоилов

Галерия „Райко Алексиев”- София, ул. Раковски 125

9 – 24 март 2010

Откриване – 9 март 2010, (вторник), 18.30 часа

Проектът е вдъхновен от новия идеал за красота в изкуството на шест от най-изявените съвременни български художници и начинът, по който те вграждат древната естетическа категория в провокацията и визията на съвременните медии.

Формата, материалът, готовият обект са основните средства, чрез които тези автори преобразяват напълно традиционните представи за картина, за скулптура, за обект и инсталация, за пейзаж и композиция. Тук художниците не са обединени от определена тема или обществена мисия, а от принципите на работа, които са избрали. Те са дръзнали да превъзмогнат консервативото схващане за творчеството и за това докъде може да се раздуе една класическа скулптура, как пространството на галерията се отразява буквално дори върху най-прозаичен и прост обект, как красотата може да убие човек, или ръката на художника да дорисува видео образ и да ликвидира всички ограничения и рамки. Как романтичния пейзаж може да се превърне в мрачно предчувствие или пък болката на едно технологично бъдеще да се появи с кристалната визия на реклама от лъскаво списание.

Тези художници използват формата като език, с който изговарят смисъла на своите произведения и общуват. Впечатленията са много противоречиви. Заедно с първичния възторг от красотата се появява и изненадата от деформацията, от разрушения уют на стереотипите и от дързостта на артиста да смесва и разбърква художествените ценности на минало и настояще.

Повлияни едновременно от минималистични тенденции, от традиционните модели на средата, в която се развиват, и от провокативните възможности на съвремието художниците в тази изложба превръщат с лекота живописта и скулптурата в инсталация, картината в обект, видеото в рисунка и променят стандартите за красота.

Изложбата е реализирана с подкрепата на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Фондация „Изкуство – Дела и Документи”, Атиа Принт и Bols Natural Yoghurt Liqueur и с медийната подкрепа на списание Едно. Официалното откриване ще се състои на 9 март, вторник, от 18:30 часа. Всички присъстващи на събитието ще могат да опитат за първи път ликьора Bols Natural Yoghurt. Откриването на „Дързост и красота” ще бъде подкрепено музикално от Досю Амуджев, който стои зад едно от най-интересните предавания в родния радио ефир – Groovy Sessions.
на поканата: Симеон Симеонов, Давид, 2008, латекс и бял пигмент, 52/26/115

---------------------------------------------------------

THE BOLD AND THE BEAUTIFUL


Curator: Svetlana Kuyumdzhieva

Ivo Bistrichki, Rada Boukova, Lora Dimova, Bora Petkova, Simeon Simeonov, Simeon Stoilov

Raiko Aleksiev Gallery, Sofia, 125 Rakovski Str.

9 – 24 March 2010

Opening - 9 March 2010, Tuesday, 6.30 p.m.

“Bold and Beauty” is a project about the new ideal of what beauty in art is, as reflected in the works of six of Bulgaria’s most prominent contemporary artists. It addresses their ways of incorporating the ancient aesthetic concept of beauty into the provocation and vision that contemporary media offer.

Form, material and the ready-made are the central means which the six use to completely transform the traditional ideas of what painting, sculpture, object, installation, landscape and composition are all about. Joined together without a commitment to a specific theme or social mission, the artists have focused on the fundamentals they have elected to base their work on. They are now driven by the challenge to overcome the conservative idea of creativeness by opening up new vistas — how swollen a classical sculpture can become; how a gallery’s space bears, literally, on a most mundane and basic object; how beauty can kill; how an artist completes a video image by his own hand whilst bringing down every barrier; how a romantic landscape can turn into a dark foreboding; how the malaise of a technological future can originate in the sparkle of an ad in a glossy magazine.

The half-dozen artists employ form as a language which they use to get across the meanings of their works and also as an instrument of communication. The impressions they produce are diverse and trigger conflicts: the initial joy from experiencing beauty is followed by the revulsion at a distortion, by the shattering of the cosiness offered by stereotypes, and by artists’ daring to mix and stir artistic values of the past and the present.

At once influenced by minimalistic tendencies, the traditional models offered by the environment they work in and the opportunities for provocation that modern life presents, these six artists convert, without strain or tension, painting and sculpture into installation, video into drawing, and a picture into an object. They change the standards for what beauty is.

The exhibition has benefited from the support of St. Cyril and St. Methodius International Foundation, Union of Bulgarian Artists, Art – Affairs & Documents Foundation, Atia Print, and Bols Natural Yoghurt Liqueur. Media partnership comes from One Magazine.

The exhibition’s opening will take place at 18.30 on 9 March 2010, Tuesday. All attendees will share also the delight of tasting for the first time the soft Bols Natural Yoghurt Liqueur.

Musically, the event will be garnished by Dosyu Amudzhev, who is the man behind Groovy Session, one of the most atmospheric music shows in Bulgaria’s air.

on the invitation: Simeon Simeonov, David, 2008, latex and white pigment, 52/26/115

За СБХ и новите му членове

Едва ли е нужно да се обяснява какво е СБХ, но все пак може би е полезно да започна този текст с малко информация. Та така, Съюзът на българските художници е съсловна неправителствена организация на художници от различни сфери, в това число и изкуствоведи-критици. Обикновено се смята, че организацията е създадена по соц. време. Това е така и не е така, защото сегашния съюз е приемник на един по-стар художнически съюз от 30-те години. От тогава е и прекрасното пространство на галерия „Райко Алексиев”. А иначе разцвета на съюза започва след 50-те години на 20 в. когато се превръща в нещо като официоз на изкуството в страната. Има си много ясна структура, вътрешно разделение на секции според вида на художниците, примерно: живописци, графици и скулптори, и приложници, сред които керамици, текстилци, бижутери и други. Придобивка на 90-те години е секция 13, която се занимава с тези, които в България упорито се наричат „неконвенцонални” или „авангардисти”, все непонятни за световната практика определения. Има много идеологически или икономически детайли около социалистическия съюз на художниците, но те отдавна са в миналото. В настоящето е останала необходимостта все пак да има някаква профсъюзна защита за художниците, да има институционална помощ и легитимация на цялото съсловие.

През последните 20 години, СБХ продължава да съществува и да се опитва да изпълнява своите функции, но някак по инерция, без да прави големи промени. Секциите са си същите, залите на Шипка 6 са си същите, начина по който се правят изложби също е по инерция. Въпреки това в обществото продължава да се смята, че ако си член на СБХ си признат за професионален художник, преминал си през нещо като гилдийно посвещение. Членството поне на теория има голяма тежест, а както ще стане ясно по-долу интересът към него е голям. Вероятно това се дължи и на факта че Съюзът държи не малка част от изложените пространства в София, а членството е лесен път към изложба там, без опасност от плащане на наем например. От друга страна, много често държавата и нейните институции по стар навик припознават СБХ за единствена организация представляваща българските художници. Виждала съм неведнъж как работи този стар инстинкт, особено когато става въпрос за представяне на големи международни събития. Аз също съм член на СБХ от 10 години, моите родители също бяха членове, първата ми професионална работа беше именно на Шипка 6, в мен продължава да има симпатия и гилдийна съпричастност, но ето че преди няколко дни разгледах изложбата с новоприетите членове и се подтиснах.

Тя е разположена на два етажа на Шипка 6 и впечатляващо голям наплив от автори, в болшинството си запътили се съм секция „Живопис”. Десетки картини, в един среден към малък формат, безкрайна върволица от цветни и не толкова цветни петна, от които с огромна мъка може да се открои нещо по-така. Не малка част от работите са си откровен кич, с лоша живописна техника в съчетание с безпомощни композиции или глупави сюжети. Много ми се иска да откроя позитивни примери, да спомена имена, но в тази върволица от рамкирани рисувани платна, всичко се превръща в един миш-маш, покрай който минавам транзит. Малко по-успокояващо е положението на другия етаж, където сред керамици и текстилци се мяркат графици, плакатисти и разбира се бъдещите членове на секция 13. Тук вече мога да отбележа като приятна намесата на Йово Панчев в коридора, с неговия направен от черен скоч надпис „Утре” или едни доста минималистични и много прецизни работи на Бора Петкова. Сигурна съм също, че ако Стефания Батоева беше поставила инсталацията си в истинска изложбена зала, тя наистина щеше да стои много добре, но тук подобно на още няколко иначе качествени работи, някак потъва в подтискащата маса от полу-професионални, изостанали от времето си неща, наречени странно защо изкуство.

Пиша този текст само защото искам да обърна внимание на един на пръв поглед незначителен факт, че СБХ се е сдобило с голям списък с нови членове, което значи нови и нови художници, които от този момент на татък ще бъдат напълно признати професионални автори. Те ще имат право да участват в конкурси, да претендират за награди, да участват в общи изложби или да правят такива самостоятелни в залите на СБХ, а защо не и да бъдат лицето на българския художник в общественото пространство. И от тук нататък, как ще може да се защитава въобще някакво професионално ниво?

Да, позицията ми е недемократична, но когато се прави професионална селекция, прекалената доброта не е полезна.

В. Н.

Награда „Гауденц Б. Руф” за ново българско изкуство за 2010 г.

През 2010 конкурсът за наградата „Гауденц Б. Руф” ще се проведе за четвърти път. Той има за цел да подкрепя и популяризира художествените търсения във визуалното изкуство на България и да изведе във фокус творчеството на младото поколение.

Наградата се присъжда в две категории – за млади творци на стойност 2,500 евро и за утвърдени творци на стойност 4,500 евро.

Кандидатстващите проекти се оценяват от жури в два кръга: след обсъждане на приетите портфолиа се избират участниците във втория кръг. Те получават покана да представят свои произведения в каталога и есенната изложба в София. На откриването на изложбата журито обявява носителите на наградата в двете категории.

Членове на журито за 2010 година са Лоран Хеги, Сент-Етиен, Франция; Правдолюб Иванов, София; Весела Ножарова, София; Дарко Сенекович, Цюрих, Швейцария; Мария Василева, София и Гауденц Б. Руф, Цюрих, Швейцария.

PRICEless

Изобилието от информация вече ни е направило до толкова лениви и апатични, че обикновено се стараем или да се спасим на своя собствен lifestyle остров, или да не се побъркаме тотално от динамиката на информационния поток. Ето така става, когато си отваряме пощата всеки ден редом с новина от типа, че учените са открили две нови планети и малко не ни достига да кликнем. Както казват в един американски филм: "People in this country aren't interested in details. They only trust headlines."
Ако поредната новина за “най-големият български сайт за изкуство” не беше анонсирана няколко пъти с апломб, едва ли щеше да пробие интернет трафика. Аплауз обаче не последва по няколко причини.Би било подло да се отнесем с отрицание към едно ново начинание, което е като замисъл, ако не благородно, то поне полезно. Всеки има право на малко кредит, дори когато се случи да сгреши. За това този текст излиза, когато мълвата за новия сайт е обиколила артсредите и е на път да се върне при създателите си малко засрамена.

„Неопределени дестинации” изложба в DEPO, Истанбул

Indefinite Destinations
„Неопределени дестинации”

15 януари 2010 - 21 февруари 2010

DEPO

Lüleci Hendek Caddesi No.12 Tophane

Истанбул, Турция

Откриване: 15 Януари, 2010 / 18:30 часа

На кафе с художниците: 16 Януари, 2010 / 12:30 часа

Автори: Мирча Кантор, Ергин Чавушоглу, Дани Гал, Алина Виола Грюмилер, Басим Магди, Бора Петкова, Калин Серапионов, Стефанос Тсивопулос, Мюрувет Тюркилмаз, Катарина Зделар, Артур Жмиевски, Сислей Джафа

Куратори: Весела Ножарова и Ойку Озсой

Живеем в нестабилно време. Понякога усещаме, че няма за какво да се хванем. Но в същото време, си даваме сметка, че преживяваме един забележителен период на преход, на трансформации и реорганизации на целия световен ред.

Обществото е гъвкава и постоянно променяща се структура. Изтъкано е от човешки взаимоотношения, лични предпочитания, страсти и надежди. Но е също сковано от световната икономика, политиката и културните дадености. Това е основата на едно първично противоречие, в което обществото се опитва да намери своето ново място, люшкайки се между стабилност и нестабилност, между ред и безредие, в постоянно усилие за постигане на баланс.

Българският Лувър?

Проектът за т.н. "Български Лувър", обявен преди дни от министъра на културата Вежди Рашидов, не предизвика особена реакция в заинтересуваните среди, вероятно поради голямата си неяснота.
Подобно на много други идеи и тази беше обявена най-напред пред медиите, което отново повдига въпроса за прозрачността и наложилата се практиката важни решения да се налагат отгоре, без консултации с професионалисти от културните и музейните среди. Въпреки мнениeто на повечето колеги, че това е нереален проект, бихме искали да обърнем внимание на проблемите, които той повдига на този етап.

Част от въпросите, които засяга проектът са: Какво ще стане с настоящата функция и колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство? Каква е съдбата  на Националната художествена галерия и нейната колекция? Кои са другите институции и колекции, които ще влеят експонати в "Българския Лувър"? Какво ще се случи например с Етнографския музей или с плановете Музеят на София да бъде настанен в Софийската минерална баня? На какъв принцип ще се прави селекцията на работите в новата институция? Как ще привличат публика музеите без най-важните си експонати? Каква история ще разказват тези  ценности, откъснати от средата си?