Берлинските галерии

В Берлин. Необходими са неповече от два дни за цялата класика на Острова на музеите (Museum Insel) – Нефертити в Altes Museum, архитектурата в Pergamon Museum, скулптурата в Bode Museum. Старата национална галерия си е чисто губене на време. Не е за пропускане може би катедралата Berliner Dom. Горе от купола й берлинското небе и самият град изглеждат досущ, както ги виждат ангелите на Вим Вендерс.

Точно срещу острова на музеите, от другата страна на Kupfegraben Canal е галерия Contemporary Fine Arts – големият змей, за който всички говорят с респект. Дори и дума да не си чувал за съвременно изкуство, само като погледнеш фасадата на тази галерия, ще разбереш, че тук става дума не за просто формотворчество, а за много мислене... Сградата е поръчана от колекционерите Селин и Хайнер Бастиян (бившият куратор на музея Hamburger Bahnhof) на британския архитект Дейвид Чиперфилд. Същият прави сега и реновациите в музеите отсреща. Contemporary Fine Arts е залепена в перфектен баланс със съседната стара сграда. Съвременната минималистична фасада има същите пропорции и архитектоника като тази с дълбоките автентични следи от войната до нея. Галерията е открита през ноември 2007 със зашеметяваща изложба на Деймиън Хърст.

Това лято там е представена самостоятелна изложба „OH LA LA” на Даниел Рихтер – фигуративни картини в среден формат, окачени между истински редки минерали, които художникът употребява в тази изложба като objets trouvés – доста ексцентрично и спорно решение. Темата разбира се е изток/запад (не географските, а политическите), интерпретирана с необходимата доза артистично отегчение или както самият художник казва: yesterday for lunch we only had gdr&frg again, well, the hunger forces it down.

Макар че едва ли точно Даниел Рихтер може да говори за глад.

 

Нужен е може би още един ден за другата класика – Kultur Forum с Gemäldegalerie близо до Потсдамер Плац (Potsdamer Platz) и Новата национална галерия (Neue Nationalgalerie), която всъщност е музей. Тя е направо празник за окото. Честно казано архитектурата на Лудвиг Мис ван дер Рое доминира над всичко показано вътре или по-точно долу, защото същинската изложбена площ на галерията е в подземията. Това остъкленото горе е просто едно огромно лоби, но предполагам, че Мис ван дер Рое е знаел каква перфектна среда за съвременно изкуство е неговият архитектурен каприз. Тази сграда не е просто предизвикателство, а съучастник, партньор или конкурент на изложбите, за които е предназначена. А когато вътре има огромни количества скучен и кичозен сюрреализъм, ефектът отвън е още по-силен. Галерията е връстница на Пражката пролет и й личи, откъдето и да я погледнеш.

През лятото там беше показана изключителна site specific работа на немския минималист живописец и скулптор Imi Knoebel.

 

Не мога да не поставя в класиката музея на настоящето Hamburger Bahnhof – истинска прелест и завинаги неосъществим за нас мираж.

http://www.hamburgerbahnhof.de/text.php

 Самата класика - Джеф Кунс.

Гипсови копия на класически скулптури пред картините на Cy Twombly.

Дан Флавин прави инсталация специално за музея.

Голяма изложба на Йозеф Бойс - кадърът е от I love Amerika and Amerika loves me

С този музей започва същинското преживяване Берлин, защото това наистина е град, който живее в настоящето. Сблъсъкът между история и бъдеще точно по ръба на старата оглозгана берлинска стена създава максимално благодатни възможности за бурен артистичен живот, който привлича все повече и повече художници, галеристи, куратори. Но берлинският живец и първоизточника на тази енергия не е в музеите, а по улиците, парковете, баровете и в частните галерии. Берлинските галерии не са мит, а съвсем обозрима реалност. С много желание и с пътеводителя INDEX в ръка (в него се публикува актуалната програма и адресите на най-добрите, най-известните, най-богатите галерии и т.н., но все пак това са само една пета дори по-малко от галериите в града, освен това някои от новите не лоши галерии не попадат в този гид по технически причини...) от адрес на адрес всеки упорит търсач започва малко по малко да разгръща принципите и законите, които движат изкуството днес; критериите, какво се харесва и какво не, какво се продава и за колко; актуалната мода за оформление на галерии, за аранжиране на изложби, дори за облекло на кураторите.

 

Берлинските галерии се помещават в стари апартаменти в центъра или в огромни промишлени пространства из целия град. С необходимото количество бял латекс, луминесцентно осветление и гладка бетонна замазка на пода всяко по-широко хале се превръща в идеално изложбено пространство. Това грубо казано е принципът, по който като че ли са унифицирани всички частни галерии. Старите фабрики и бившите пивоварни в Берлин са напълно окупирани от изкуството. Изключенията са малко, правят впечатление, но все пак основният модел много ясно се разпознава на сцената като неписан закон. Насоченото осветление, кадифените завеси, окачените тавани, паркета, саксиите с цветя, тапицираните столчета, параваните и изобщо претенциозно излъсканата обстановка не съществуват. Изложбените пространства са най-чиста форма, напълно подчинена на изкуството – светла, просторна, бяла, без никакви аксесоари. Колкото повече бетон, толкова по-добре. Всичко е изчистено до трегер.

На един адрес в Берлин обикновено се намират няколко галерии. За удобство на професионалисти и почитатели те откриват изложбите си синхронно. И така тези адреси функционират на практика като един център на изкуството. В дните за откриване всички галерии в близка дистанция също работят до късно с актуалните си в момента изложби.

Важните точки на картата са известни. Всеки избира според вкуса и предпочитанията си, но в последните години арт адресите стават все повече и повече, а на места галериите са толкова на гъсто, че цялата арт дандания добива чудовищни и леко застрашителни мащаби.

Берлин вече е утвърдил позициите си на активен и страшно динамичен център на съвременното изкуство. Не знам как продължават да функционират пазарът и конкуренцията при тези условия и кой оцелява. На както се казва сега, кризата ще покаже.

Zimmerstrasse 90/91 в Berlin-Mitte, е един от най-известните и стари адреси в списъка за задължително посещение, редом с Linienstrasse и Auguststrasse. Апартаментите и складовете в безистена на Zimmerstrasse са най-престижни и тежкарски галерии. 

Една от тях е галерия Max Hetzler, която в началото на лятото представи самостоятелна  живописна изложба на Andre Butzer. Авторът има солидна международна биография и все пак въпреки паралелите с немския експресионизъм, картините му изглеждаха така, че всяко жури на СБХ би ги отхвърлило още на първо гледане, без да се замисли. От тук нататък започва страшното главоблъскане с паралели от типа „какво правят те, какво правим ние”. В крайна сметка всичко може да се обобщи с „вие накъдето отивате, ние от там се връщаме”, но еднакво валидно и за тях, и за нас. Много ясно, че „тях” и „нас” в днешно време няма, но все пак, отдал се на съпоставки и паралели, човек неизменно поставя тези разграничения.

Галерия Max Hetzler има в Берлин още едно далеч по-внушително пространство, в бившата фабрика на Osram (Oudenarder Strasse 16-20, Berlin Wedding), настоящо свърталище на куратори и художници. Там течеше успоредната изложба на Ив Опенхайм Yves Oppenheim, а една от по-малките зали беше отделена специално за комерсиалните работи на автори, с които галерията работи – Ernesto Neto, Mona Hatoum, Rebecca Warren, Darren Almond, Monica Bonvicini…

На Zimmerstrasse 90/91, 1 и 2 етаж се намира Arndt&Partner. По-различното, което разбрах за нея, освен че е много известна и много солидна е, че е много комерсиална, истински пазарен monster. 

На първи етаж гостуваше „Младо германско изкуство” изложба на Ralf Zievogel. Заглавието на изложбата му е аналог на култовите Young British Artists от 90-те, които се превърнаха в съвременните арт идоли и разбиха всички стандарти за цени и пазарно поведение. Целта на берлинския художник е да предизвика с това заглавие дискусия върху институционализацията на изкуството днес. Иначе работите в изложбата бяха фини и детайлни рисунки, които те увличат в дълго взиране.

Така бяха аранжирани на черния фон на стените:

Това под крушката е стопена свещ. Рисунките в близък план са като филигранна претеница от взривяващи се на съставните си части хора и черепи.

На втори етаж до края на юни беше представена живопис на Andreas Golder. Руснак по произход този художник принадлежи всъщност на немската сцена и това личи съвсем ясно в картините му, иначе много класически аранжирани.

 

Следва продължение...