Венецианско Биенале 2009 - Арсенале

Това е Италианския павилион, който е изместен от Палацо д' Еспозициони в Арсенале, за да отстъпи място на главната кураторска изложба на Биеналето. Павилионът заема едно голямо пространство в началото на Арсенале с работите на цели 20 автори.

Коледната елха на Бертози & Касони е украсена с играчки, на които има картинки от други религии и култури като тези, които ще видите по-долу. Има дори шарен парагвайски папагал кацнал на дървото.





В дясно от елхата има огромна стена от аптечки пълни с азиатски предмети и фигурки.





Тези танцуващи фигури са направени от светещи тръби.



Ладола



Верлато

Автора влага известна ирония в необароковите си платна, но тя не е достатъчна, за да ги извади първичната им патетичност.
Впрочем италианският павилион показваше страшно много живопис, сред която и нови работи на Сандро Киа.



Това е видео прожекция е на Elisa Sighicelli. (Не съм сигурна как се транкрибира на български.) Записа на тази заря върви на заден ход. Вместо да избухва, тя се свива в една малка точка.






Бола



Галиано



Монтесано



Базиле



Берути

Оттук надолу продължава "Fare Mondi" на Даниел Бирнбаум.








Микеланджело Пистолето



Това е проектът на Александра Мир. В кашоните има картички-менте от Венеция. Има изгледи с вода, което се смята за нещо много характерно за Венеция. Целта на авторката е посетителите да вземат картички и да ги разпратят на колкото се може повече хора по света. Мисля, че накои от получателите ще се убедят, че Венеция не е чак толкова романтична и привлекателна дестинация. (Тук можете да видите повече от картичките: http://www.aleksandramir.info/projects/venezia/venezia.html









Тази огромна лента е всъщност доста дебел килим. Авторът се казва Goshka Macuga.



Goshka Macuga, "Плюс ултра" 2009



Ричард Уентуорт, без заглавие 2009




Инсталацията на Lygia Pape имитира снопи от свелинни лъчове под различен ъгъл. Благодарение на оскъдната светлина, илюзията е наистина ефектна.



Бразилецът Cildo Meireles ви прекарва през навързани помещения в различни цветове. Във всяко помещение има по един монохромен екран, който контрастира със стените. Стар трик, който автора се опитва да пренаправи хиперинтензивен.



За пръв път виждам съвременно изкуство - дело на тибетски художник. Тибетски до толкова, до колкото Gonkar Gyatso живее в Лондон. Има много от будистките мандали, в това да композираш търпеливо хиляди комерсиални стикерчета и картинки във формата на изображения 2X2 метра. Повече за него вижте тук:http://gonkargyatso.com/exhibition/2009



Huang Yong Ping



Sheela Gowda



Anawana Haloba











Това е тъмната стаичка на Chu Yun, Съзвездие 3.
За да се покаже тази инсталация е необходим хубав фотоапарат и някои умения, а аз нямах и двете. Значи, влизате в едно голямо помещение- пълен мрак. Навсякъде в пространството светят десетки малки цветни лампички и се чува някакъв неопределен бучащ звук. Все едно пред вас се е открил нощен пейзаж на интергалактическа космическа станция, видяна отдалече. Когато снимах с апарата, светкавицата освети предметите и се видя, че това са много на брой принтери, скенери, компютри и други машинки, които кротко си светят с малките диодни лампички. Това моментално променя мащаба, защото в мрака човек се чуства или като великан, или сякаш стои на голяма дистанция от този "високотехнологичен" терен.










В самия край на Арсенале има малък парк и други единнични сгради забулени в храсталаци. Това придава на обиколката почти приключенски характер. Има блато - също художествена намеса, дело на Лара Влаварето, неочакван парк и няколко колиби, които напълно се вписват в приказката. Там между храстите и дърветата има малки постройки, които също са приютили изкуство. Скулптурите на Миранда Джулай се намират също тук на една хълмиста поляна.











В едната барака има купища бонбони струпани на тавана сякаш гравитационното поле на стаята е на тавана, а не на пода, което създава усещането, че нещо е преобърнато наопаки.

Венецианско Биенале 2009

Това е германският павилион представен тази година от британеца Лиам Гилик. Той е окупирал тази сурова сграда с чамови модули наподобяващи кухненски шкафове и е поставил на входовете цветни завески против насекоми като тези, които стоят по нашенските квартални бакалии. Германският павилион е открит през 1938г., в мрачните години преди Втората Световна. В духа на това време, в сградата не са предвидени никакви стаи за отдих и сервизни помещения като кухни. Лиам Гилик е решил да компенсира този факт като придаде неформална атмосфера на павилиона.









От цялата уморителна обиколка на "Жардини" и "Арсенале", в крайна сметка човек се чувства пренаситен от информация и това да попадне в Чехо-Словашкия павилион е наистина ободряващо. Роман Ондак е преобразил сградата като част от ландшафта в "Жардини" с истинска растителност. Идеята е съвсем проста, добре направена и има силен ефект. Точно преди да излезнеш от павилиона преживяваш чуство подобно на това, че туко-що са те минали с 20 лева, но с положителен знак. При всичкото изобилие от образи и обекти става все по-трудно, не просто да ти е чудно каква е идеята тук и там, а наистина вътрешно да се изкефиш от нещо. Роман Ондак е успял да го направи по лек и елегантен начин.





Американският павилион е посвтен изцяло на Брус Науман. Явно по традиция американците залагат на сигурно. През 2007 представиха Феликс Гонзалес Торес, а преди това Ед Раша. Нямаше и изненади в представянето на Брус Науман, защото беше показан с добре познати за публиката неща. Повечето неща бяха познати дори на културен провинциалист като мен.





Фреснкият павилион е превърнат в огромна клетка, а стените му са покрити със златни пайети. В дъното на клетката, в тъмно отделение се развява сребърен флаг. Златна клетка, развят флаг пробуждат асоциации за революция и капиталистически лукс в мелодраматичен стил "богатите също плачат".




Руския павилион ми се стори доста амбициозен и малко агресивен. Подбно усещане имах и от миналото им представяне на Биеналето. В това издание участват Павел Пеперщейн ( за съжаление снимките от неговите работи не станаха), Алексей Калима, Гоша Острецов, Андрей Молодкин, Анатоли Журавлев, Ирина Корина и Сергей Шеховцов.Шестима автори са обединени от темата "Победа над бъдещето". Заглавието е инспирирано от футуристична опера от 1913г. "Победа над Слънцето", по идея на Михаил Матюшин, Алексей Кручених и Казимир Малевич. Операта се е оказала предвестник на световните катастрофи от началото на 20-ти век. ( Това го пише в каталога им :-) ) Кураторката Олга Свиблова прехвърля тревожните съмнения на футуристите към днешната свтовна обстановка.

Андрей Молодкин е направил прототипи на "Нике" от Самотраки, които се изпълват с кръв и петрол на определени интервали от време с помоща на пневматични устройства. Всичко това се заснема с камера и се прожектира синхронно върху голям екран.





Гоша Острецов е направил мрачничко жилище на художник. Помещението е изпълнено със всякакви битови детайли и подобно на онези увеселителни стаички в "Дисниленд", има механични кукли, които се задвижват от време на време. Манекена от първата снимка започва трескаво да чертае кръгове щом се приближите.

Тази ръка, която се подава от висящата дреха внезапно започва да люлее картината закачена на стената.



Това е инсталацията на Алексей Калима. Първоначално помещението е тъмно и се виждат тези рисунки на тълпи от хора на футболен стадион със страшно много детайли и разработени ситуации. В същото време звук от човешка тълпа постепенно градира докато става заглушително силен и точно тогава рязко спира, лампата светва и рисунките изчезват.




Австриисткият павилион беше с участието на Елке Кристофек, Дорит Марграйтер, Франциска и Луис Вайнбергер. Вниманието на публиката обаче, беше засмукано от салона на Елке Кристофек, която е изпълнила залата с вихреща се феминистка живопис, сякаш изтекла от платната навсякъде по стените. Пълно е и с надписи от рода на:"Херман къде си?" или "Полът казва, че посетителите мъже нямат значение" или "Харесва ми, но не тук." Има примерно портрет на гол, разкрачен мъж и отдолу пише: "Генитално удоволствие" В Средата на залата има видео; художничката се е излегнала гола и коментира разни неща от изкуството и живота в откровен феминистки стил.









Франциска и Луис Вайнбергер бяха изтласкани назад в едно по-малко помещение. Тези хора правят много симпатични проекти с живи растения, които посаждат на най-невероятни места примерно в пазарска сезалова торба или върху купчина вестници. В павилиона имаше кръст направен от лепенки за насекоми, целите залепнали с мъртви мухи и всякакви други работи, кото подчертават природния си произход.







Това е Сръбския павилион. Тук доминиращия проект е "Топлина" на Зоран Тодорович. Това което виждате са дебели листове направени от човешка коса. Наоколо има видео филми, които показват как се стрижат самите хора. Тези видео разяснения отнемат от внушението на проекта в полза на това да утвърждават някакво количествено въздействие, с което всъщност го намаляват. Това което не виждате е силната миризма на животински протеин в близост до платформите. Няма как да бъде иначе при два тона човешка коса.





Това е румънският павилион. След Чехо-Словашкия павилион и Австрииския, още един посветен на натурата. Не знам дали е съвпадение или някаква мода. В румънския, човек трябва да се изкачи по тясна стълбичка за да види тази малка селскостопанска градинка със зарзават.



Има павилиони, които не могат да бъдат показани. Например полският павилион с работата на Кшищов Водичко е прекалено обвързана с мястото, звуците, осветлението и силуетите които се появяват и изчезват като сенки.
Павилиона за който се говореше най-много беше британският. Там се показваше видеото на Стив Маккуин само с предварително записване. В белгииския павилион показваха видеа на Фиона Тан. Един от най интересните павилиони е на Скандинавските страни и Дания. Уви нямам снимки от там. Можете да го видите на http://www.danish-nordic-pavilions.com/.
Скоро ще има още от картинки от Арсенале и Жардини.